Столици на културата за 2017 г.: опознайте Орхус (Дания) и Пафос (Кипър)

Орхус и Пафос

Всяка година два града в Европа получават титлата европейска столица на културата заради своето културно наследство и многообразие. През 2017 г. тази част ще имат Орхус, вторият по големина град в Дания, и Пафос, селище в Кипър с хилядолетна история. Научете повече за тазгодишните културни столици и прочетете какво мислят за тях депутати в ЕП, лично свързани с тези места.

Орхус

Орхус е едновременно най-старият и най-младият град в Дания. Той е възникнал през 8 век като поселище на викинги, а днес 13% от населението, наброяващо около 330 000 души, са студенти. Сред основните забележителности са музеят на изкуствата ARos, Старият град, който представлява музей на открито, и Музеят Moesgaard, който разполага с богата археологическа колекция. Градът е добре известен с музикалната си история.

Темата на Орхус през 2017 г. е RETHINK – чрез изкуството и културата градът иска да преосмисли предизвикателствата на утрешния ден. Целта е насърчаване на устойчивото развитие и окуражаване на гражданите да живеят, работят и участват в случващото се в Европа.

Депутатката Маргрете Аукен (Зелени/ЕСА, Дания) сподели за личната си връзка с града: „Аз съм кръстена в Катедралата в Орхус през февруари 1945 г., в последната фаза на Втората световна война. Тържеството след това се е провело в болницата Марселисборг, тъй като родителите ми, които бяха лекари, са живели там. Разбира се, по онова време е било невъзможно да се сдобиеш с хубаво вино, но според слуховете все пак е било хубаво тържество. И въпреки че семейството ми се премести в Копенхаген, когато бях на година и половина, аз все още се чувствам дълбоко привързана с града и особено с Катедралата в Орхус. Втората световна война и съпротивителното движение бяха важна част от историите, които ми разказваха през моето детство, и затова имаха важно присъствие в моето въображение и в моя живот“.

Пафос

Пафос е бил столица на Кипър по времето на елинизма и на Римската империя. Днес в него живеят около 88 000 души, а мястото е прочуто с богатото си културно наследство и многото паметници на културата.

През 2017 г. Пафос възнамерява да функционира като „фабрика на открито“ в знак на  уважение към хилядолетните традиции, че културните мероприятия се осъществяват на открито, и като призив за откритост в начина на мислене, съществуване и действия. Географската близост до Близкия Изток и до европейския континент дава възможност на Пафос да служи като свързващо звено в културния обмен.

Депутатът Такис Хаджигеоргиу (ЕОЛ/СЗЛ, Кипър) заяви: „Пафос е повече от още един град – неговата история се простира четири хиляди години назад. Дългата му история, съчетана с мултикултурната откритост на първокачествена туристическа дестинация, му придават специален блясък. Крепостта на Пафос, театърът, гробниците на царете и известните мозайки са все част от града – културна столица за 2017 г. Не е случайно и е чест за Кипър и Европа, че ЮНЕСКО са включили археологическите разкопки от Новия Пафос и Стария Пафос в списъка си с паметници на световното наследство“.

Страница на Орхус като столица на културата

Страница на Пафос като столица на културата

Страница на Европейската комисия за европейските столици на културата

Източник: www.europarl.europa.eu

Комисията провежда дебат относно бъдещето на европейската отбрана

European Commission logo

Като част от дискусията относно бъдещето на Европа на 27-те на 24 май 2017 година Комисията проведе ориентационен дебат относно бъдещето на европейската отбрана.

По-силна Европа в областта на сигурността и отбраната е приоритет за Комисията от самото начало на председателството на Юнкер. В своята реч относно състоянието на Съюза от 2016 г. председателят Юнкер обяви създаването на Европейски фонд за отбрана, като заяви: „Европа вече не може да си позволи да разчита на чужди военни сили. (…) За да имаме силна европейска отбрана, европейската отбранителна промишленост трябва да се стреми към иновации.“ Предвид влошаването на сигурността в съседни на Европа страни и солидните икономически аргументи в полза на по-тясното сътрудничество в областта на разходите за отбрана между държавите — членки на ЕС, Комисията счита, че сега е моментът за напредък в посока на Съюз за сигурност и отбрана.

Върховният представител/заместник-председател Федерика Могерини заяви: „Сигурността и отбраната представляват приоритети за Европейския съюз, тъй като те са приоритет за всички наши граждани. От миналата година насам ние укрепваме европейската ни отбрана, така че да бъде все по-ефективна като фактор за сигурността в рамките на нашите граници и извън тях, като инвестираме повече ресурси, градим сътрудничество между държавите членки и развиваме по-тясно сътрудничество с НАТО. Светът около нас се променя с бързи темпове и всеки ден се налага да се справяме с нови предизвикателства: от позицията си на Европейски съюз ние поемаме отговорността да се справим с тези предизвикателства.“

Заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, Юрки Катайнен, добави: „Укрепването на европейската сигурност и отбрана изисква по-ефективното използване на наличния бюджет за отбрана. Инвестициите в отбранително оборудване остават национално решение — бюджетът на ЕС не може да замести този на държавите членки в областта на отбраната. При все това съществуват солидни аргументи от икономическо и индустриално естество в полза на засиленото сътрудничество, например в научните изследвания в областта на отбраната и възлагането на обществени поръчки. Тъй като натискът върху националните бюджети остава висок, необходима е от по-голяма ефикасност на разходите и по-добро използване на отбранителните способности.“

Дебатът (24.05.2017година) ще спомогне за насочване на работата на Комисията през идните седмици. В навечерието на Европейската конференция на високо равнище по въпросите на отбраната и сигурността на 7 юни в Прага Комисията ще постави началото на Европейския фонд за отбрана, както беше обявено през ноември 2016 г. в Европейския план за действие в областта на отбраната. Успоредно с това Комисията ще представи документ за размисъл, излагащ един по-дългосрочен анализ на възможните варианти в областта на европейската отбрана за в бъдеще, като част от дискусията относно бъдещето на ЕС на 27-те, започната на 1 март 2017 г. с Бялата книга на Комисията относно бъдещето на Европа.

Налице са солидни аргументи в полза на засилването на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната в ЕС. Заплахите, пред които е изправен ЕС, не зачитат националните граници, а мащабът им се увеличава. По-добре ще се справим с тях, ако работим заедно.

За силна европейска отбрана ни е нужна силна европейска отбранителна промишленост. Докато държавите членки започват да увеличат бюджета си за отбрана, ЕС може да им помогне да изразходват средствата по-ефективно. Според някои изчисления липсата на сътрудничество между държавите членки в областта на отбраната и сигурността струва между 25 милиарда и 100 милиарда евро годишно. 80 % от обществените поръчки и над 90 % от научните изследвания и технологиите се управляват на национално равнище. До 30 % от годишните разходи за отбрана биха могли да бъдат намалени чрез обединяване на поръчки (вж. Информационен документ  относно по-добро сътрудничество в областта на сигурността и отбраната в ЕС).

Контекст

В своите политически насоки от юни 2014 г. председателят на Европейската комисия Юнкер заяви: „Убеден съм, че трябва да работим за по-силна Европа в областта на сигурността и отбраната. Да, Европа е по-скоро „мека сила“. Но дори и най-силните меки сили не могат да бъдат ефективни в дългосрочен план, без да имат поне известен интегриран отбранителен капацитет“.

Председателят Юнкер обяви създаването на Европейски фонд за отбрана в своята реч относно състоянието на Съюза от 2016 г., а по време на срещата на високо равнище в Братислава през септември 2016 г. ръководителите на 27-те държави членки заключиха: „ЕС би трябвало да гарантира не само мира и демокрацията, но и сигурността на нашите граждани“. В контекста на актуалните геополитически предизвикателства те бяха съгласни, че е необходимо засилване на европейското сътрудничество в областта на отбраната и външната сигурност. По-конкретно Европейският съвет през декември 2016 г. трябва да „вземе решение по конкретен план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната, както и относно начините за по-добро използване на възможностите, предоставени от Договорите, особено по отношение на способностите“.

На 30 ноември 2016 г. Комисията представи Европейския план за действие в областта на отбраната, в който се описва по какъв начин европейски фонд за отбрана и други действия могат да подпомогнат държавите членки в по-ефективното изразходване на средствата от държавите от ЕС за съвместни отбранителни способности, за засилване на сигурността на европейските граждани и за насърчаване на конкурентоспособна и новаторска индустриална база. Тази инициатива бе приветствана от лидерите на ЕС по време на заседанията на Европейския съвет през декември 2016 г. и март 2017 г., а Комисията получи мандат за представяне на предложения преди лятото на 2017 г.

Европейският план за действие в областта на отбраната е част от по-широкия пакет в областта на отбраната, договорен от ЕС-27 в Братислава. Той допълва други две работни направления, а именно Плана за изпълнение на Глобалната стратегия в областта на сигурността и отбраната, който бележи ново равнище на амбиция за Съюза и определя действията за постигане на целите, както и изпълнението на Съвместната декларация на ЕС и НАТО, подписана от председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и генералния секретар на НАТО. Тече изпълнението на общ набор от 42 предложения в рамките на 7-те области, определени във Варшавската декларация. Тук се включват хибридните заплахи, свързани също и със Съвместната рамка за борба с хибридните заплахи от април 2016 г., която пък се основава на Европейската програма за сигурност, приета от Комисията през април 2015 г. Напредъкът в тези две направления тече с бързи темпове. Само през миналата седмица министрите на отбраната на ЕС приеха набор от заключения, които ще придвижат работата при подготовката на срещата на Европейския съвет през юни.

В Декларацията от Рим, приета от ръководителите на ЕС на 25 март 2017 г., е поет ангажимент да се работи в посока на ЕС на 27-те, спомагащ за създаването на по-конкурентоспособна и интегрирана отбранителна промишленост, която укрепва неговата обща политика за сигурност и отбрана, в сътрудничество и взаимно допълване с НАТО.

В Бялата книга за бъдещето на Европа, представена на 1 март 2017 г., бяха изложени основните предизвикателства и възможности за Европа през следващото десетилетие. Бялата книга бележи началото на процес за решаване на бъдещето на Съюза от двадесет и седемте държави. С цел насърчаване на този дебат Европейската комисия, заедно с Европейския парламент и проявяващите интерес държави членки, ще бъде домакин на поредица от дебати за бъдещето на Европа в европейските градове и региони. Бялата книга се допълва от поредица документи за размисъл относно:

За повече информация

Информационен документ: Отбрана на Европа: аргументи в полза на засилването на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната на ЕС.

Източник: europa.eu

Бюлетин 199 – Нови конкурси и програми за проекти

news_carrousel

Уважаеми колеги и приятели,

В периода 17 май — 24 май 2017 година Център „Образование за демокрация“ съвместно с информационен център „Европа Директно – Пловдив“ са идентифицирали нови програми и конкурси за проекти, които са обобщени в поредния 199 брой на нашия информационен бюлетин.

Можете да го изтеглите от тук – Бюлетин 199

Бюлетин Европа Директно – Пловдив, Брой 51

logo_ED_Plovdiv_red

Скъпи приятели и колеги,

излезе 51 брой на бюлетин

Европа Директно – Пловдив.

Можете да го разгледате от тук – Бюлетин_51

Eвропейски семестър — 2017 г. Пролетен пакет: Комисията публикува специфични за всяка държава препоръки

erer

Eвропейски семестър — 2017 г. Пролетен пакет: Комисията публикува специфични за всяка държава препоръки

Държавите членки трябва да използват възможността, която предлага икономическото възстановяване, за да продължат структурните реформи, да дадат тласък на инвестициите и да укрепят своите публични финанси. Приоритетите варират в рамките на ЕС, но полагането на допълнителни усилия във всички области е от съществено значение за постигането на по-приобщаващ, стабилен и устойчив растеж.

Европейската комисия предлага днес своите специфични за всяка държава препоръки (СДП) за 2017 г., в които излага насоките си за икономическата политика на всяка отделна държава членка за следващите 12—18 месеца. Икономиката на ЕС и на еврозоната е устойчива, но предизвикателствата продължават. Сред проблемите са бавният ръст на производителността, последиците от кризата (включително продължаващите неравенства) и несигурността, дължаща се главно на външни фактори. Поради това Комисията призовава държавите членки да използват тази възможност, за да заздравят основите на своите икономики чрез осъществяване на общите икономически и социални приоритети, определени на европейско равнище: насърчаване на инвестициите, извършване на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики. Особено внимание се обръща на предизвикателствата и приоритетите за еврозоната.

Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, заяви: „Икономическите тенденции са като цяло положителни и ние трябва да използваме тази възможност, за да станат европейските икономики по-конкурентоспособни, по-устойчиви и иновативни. Следва да се даде приоритет на реформите, които могат да направят растежа по-приобщаващ и да дадат нов тласък на производителността. За да укрепим и поддържаме икономическото възстановяване в ЕС, са необходими структурни реформи, инвестиции и непрекъснато внимание за отговорни фискални политики.“

Комисарят, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, Мариан Тейсен, заяви: „Преодоляването на неравенството е залегнало категорично в основата на нашата оценка тази година. Сложихме край на кризата: следващата стъпка е насочена към социалната политика. С напредъка на икономиката ние трябва да възстановим възможностите за изоставащите, за да сме в крак с променящите се нужди от умения, като инвестираме във висококачествено образование и обучение. Повишаването на производителността следва да се изрази в по-високи заплати. Само по този начин можем да изпълним нашия съвместен ангажимент за подобряване на стандарта на живот за всички.“

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, каза: „ЕС бележи икономически ръст и тази положителна тенденция ще продължи и през 2018 г. за шеста поредна година. Възстановяването обаче е неравномерно и все още уязвимо. Необходимо е да използваме всички налични инструменти за подпомагане на растежа, а това включва интелигентни икономически реформи, както и интелигентното прилагане на фискалната политика. Днес Европейската комисия препоръчва на държавите членки подходящ баланс между осигуряването на устойчивост на публичните финанси и постигането на фискална позиция, която ще помогне за укрепване на възстановяването, без да го постави под въпрос.“

 Специфични за всяка държава препоръки за 2017 г.

Европейската икономика доказа устойчивостта си в условията на значителни предизвикателства. Темповете на растеж както в ЕС, така и в еврозоната достигнаха почти 2 % през 2016 г., състоянието на публичните финанси се подобрява и заетостта е на рекордно високо равнище — близо 233 милиона души. Безработицата е на най-ниското си равнище от 2009 г. насам и инвестициите, стимулирани и от Плана за инвестиции за Европа (т.н. „План Юнкер“), надхвърлят в някои държави членки равнището от преди кризата. При все това бавният растеж на производителността, последиците от кризата, включително различията между отделните държави и вътре в тях, както и несигурността, предизвикана предимно от външни фактори, продължават да оказват натиск върху икономиката.

За да се укрепят положителните тенденции и да се постигне сближаване в рамките на отделните държави и на ЕС, от съществено значение е постигането на един по-приобщаващ, стабилен и устойчив растеж, включително посредством повишаване на конкурентоспособността и иновациите. Това е целта на препоръките, отправени в рамките на европейския семестър за координация на икономическите политики. Този подход включва също така засилено внимание към социалните приоритети и предизвикателствата в държавите членки. Комисията неотдавна очерта предложението си за европейски стълб на социалните права определящ основните принципи и права, за да подкрепи справедливи и добре функциониращи пазари на труда и системи за социално подпомагане.

През годините държавите членки постигнаха известен напредък средно по две от всеки три препоръки, което потвърждава, че навсякъде в ЕС се извършват значителни реформите. Многогодишната перспектива дава по-ясна картина за развитието на напредъка, отколкото едногодишната, защото за изготвянето и осъществяването на значителни реформи е необходимо време. Напредък е регистриран за по-голямата част от реформите, но скоростта и дълбочината на изпълнението на реформите се различава в отделните държави членки и в зависимост от тяхната сложност и значимост. Напредъкът на реформите е най-висок в областите на политиката, които засягат „фискалната политика и бюджетното управление“, както и „финансовите услуги“, които през последните години повдигаха неотложни въпроси.

След приемането на миналогодишния пакет от специфични за всяка държава препоръки държавите членки постигнаха най-значителен напредък в областта на фискалната политика и бюджетното управление, както и в активните политики по заетостта. Бяха предприети мерки в областта на данъчните политики (като намаляване на данъчната тежест върху труда), пазара на труда, социалните политики (по-специално социалното включване и грижите за деца) и финансовите услуги. Областите, които отбелязват най-малък напредък, включват конкуренцията в сферата на услугите и бизнес средата. Като цяло държавите членки продължават да полагат усилия за изпълнение на реформите, но до момента отбелязват различни нива на напредък (от ограничен до известен) в повечето области на политиката, идентифицирани в специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г.

В представения днес пакет се вземат предвид заключенията и последващите действия от февруарския зимен пакет на европейския семестър, включително по процедурата при макроикономически дисбаланси. За Кипър, Италия и Португалия, в които бяха налице прекомерни макроикономически дисбаланси, Комисията стигна до заключението, че не е налице аналитична основа за ускоряване на процедурата, при условие че трите държави цялостно изпълняват реформите, залегнали в специфичните за всяка държава препоръки.

Фискална динамика и решения

Като цяло съвкупният дефицит в еврозоната се очаква да спадне до 1,4 % от БВП тази година спрямо върховото равнище от 6,1 % от БВП през 2010 г.

Въз основа на оценката на програмите за стабилност и конвергенция за 2017 г. Комисията предприе и редица мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Комисията препоръчва процедурите при прекомерен дефицит да бъдат прекратени за Хърватия и Португалия. Ако Съветът следва препоръката на Комисията, от 24 държави през 2011 г. само четири държави членки ще продължат да прилагат корективните мерки на Пакта.

Комисията прие също така доклади за Белгия и Финландия съгласно член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в които прави преглед на спазването от тези държави на критерия за дълга по Договора. И в двата случая заключението е, че критерият за дълга следва да се счита понастоящем за спазен. В случая на Белгия това заключение е валидно, при условие че се предприемат допълнителни фискални мерки през 2017 г., за да се гарантира широкото спазване на плана за корекции за постигане на средносрочната цел през 2016 г. и 2017 г., взети заедно. В случая на Финландия, се отбелязва, че бързото приемане и изпълнение на структурни реформи за увеличаване на производителността и предлагането на работна ръка е от ключово значение за подобряване на перспективите за растеж в средносрочен план и за подобряване на фискалната устойчивост.

Що се отнася до Италия, Комисията потвърждава, че исканите допълнителни фискални мерки за 2017 г. са налице и че по тази причина не са необходими допълнителни стъпки за спазването на критерия за дълга на този етап.

Комисията отправи предупреждение към Румъния относно наличието на значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2016 г. и препоръчва Съветът да приеме препоръка за това Румъния да предприеме подходящи мерки през 2017 г., за да коригира това значително отклонение. Тази процедура от рамката за икономическо управление на ЕС се прилага за първи път. Тя дава възможност на органите да предприемат коригиращи действия с цел избягване на откриването на процедура при прекомерен дефицит.

Въз основа на оценката на програмите за стабилност за 2017 г. Комисията предлага да се предостави на Литва и Финландия поисканата от тях гъвкавост.

Контекст:

Въпреки че препоръките към държавите членки се коригират ежегодно, за да отразят постигнатия напредък и променящите се условия, те са твърдо залегнали в по-широките приоритети, очертани от председателя Юнкер в неговата годишна реч за състоянието на Съюза и годишния обзор на растежа. За държавите членки от еврозоната, те отразяват също така препоръките за еврозоната. Препоръките в рамките на европейския семестър са съгласувани с дългосрочната визия на стратегията „Европа 2020“.

След встъпването си в длъжност настоящата Комисия въведе редица промени в европейския семестър, за да го направи по-ефективен и целесъобразен. Те бяха обявени през ноември 2014 г. в годишния обзор на растежа за 2015 г., бяха въведени в началото на 2015 г. и потвърдени през октомври 2015 г. в нейното съобщение относно следващите стъпки в посока завършване на изграждането на европейския икономически и паричен съюз.

Тези промени означават например, че през последните месеци Комисията прави ранна препоръка за еврозоната (през ноември), за да позволи на държавите членки да вземат предвид гледната точка на еврозоната в плановете си за следващите години.

Те означават също така, че през последните месеци Комисията започна работа с правителствата, националните парламенти, социалните партньори и други заинтересовани страни и проведе двустранни срещи с националните органи, за да обсъди техните политически приоритети.

През февруари Комисията представи своя подробен анализ на икономическото и социалното положение на всяка държава членка под формата на доклад за държавата, като част от т.нар. зимен пакет на европейския семестър — 2017 г.

През април държавите членки представиха своите национални програми за реформи и своите програми за стабилност (за страните от еврозоната) или за конвергенция (за страните извън еврозоната), включително евентуалните последващи действия във връзка със зимния пакет.

Комисията провежда също така редовни консултации със социалните партньори и прикани държавите членки да придават по-голямо значение на участието на националните социални партньори.

Днешните препоръки се основават на тези диалози, на националните програми, на данните за резултатите от Евростат и на наскоро публикуваната пролетна икономическа прогноза на Комисията — 2017 г.

Комисията създаде и Службата за подкрепа на структурните реформи и специален инструмент на ЕС — програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР), чрез който ще се предоставя целева подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформите, по тяхно искане, за да ги подпомогне при изготвянето и изпълнението на институционалните, структурните и административните реформи, включително тези, препоръчани в специфичните за всяка държава препоръки.

Следващи стъпки:

Комисията приканва Съвета да одобри предложения подход, зa да приеме специфичните за всяка държава препоръки, и насърчава държавите членки да ги изпълнят изцяло и своевременно. Министрите от ЕС следва да обсъдят специфичните за всяка държава препоръки, преди държавните и правителствените ръководители от ЕС да ги одобрят. След това държавите членки ще трябва да приложат тези препоръки, като предприемат мерки в своите национални икономически и бюджетни политики за 2017 — 2018 г.

Допълнителна информация:

Общо съобщение: Европейски семестър за 2017 г.: Специфични за всяка държава препоръки

Преглед на положението на страните в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси и Пакта за стабилност и растеж

Общ преглед на проблемите, включени в специфичните за всяка държава препоръки за 2017 г.

Специфични за всяка държава препоръки за 2017 г.

Информационна бележка относно специфичните за всяка държава препоръки — 2017 г.

Пролетна икономическа прогноза — 2017 г. (11 май 2017 г.)

Съобщение за докладите по държави (22 февруари 2017 г.)

Доклади по държави (22 февруари 2017 г.)

Начало на европейския семестър за 2017 г.: Есенен пакет (16 ноември 2016 г.)

Доклад за механизма за предупреждение — 2017 г. (16 ноември 2016 г.)

За икономическото управление на ЕС

Следете съобщенията на заместник-председателя Домбровскис в Twitter: @VDombrovskis

Следете съобщенията на комисар Тейсен в Twitter: @mariannethyssen

Следете съобщенията на комисар Московиси в Twitter: @Pierremoscovici

Източник: europa.eu