Дружеството трябва да прекрати тази практика в срок от 90 дни. В противен случай ще му бъде наложена глоба в размер до 5% от среднодневния световен оборот на Alphabet, дружеството майка на Google.

Комисарят Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: Google е създателят на много иновативни продукти и услуги, променили живота ни, и това е нещо много хубаво. Стратегията, която Google избра за своята услуга за сравнително пазаруване, обаче не разчита само на това клиентите да бъдат привлечени от продукт, който е разработен по-добре от този на неговите конкуренти. Google злоупотреби със своето господстващо положение като машина за търсене, като промотира своята собствена услуга за сравнително пазаруване в резултатите от търсенията за сметка на „изблъскването“ надолу на услугите на конкурентите му.

Съгласно антитръстовите правила на ЕС действията на Google са незаконни. Google е лишил другите дружества от възможността да се конкурират въз основа на качествата на своите продукти и да разработват иновативни продукти. И което е най-важното, Google е лишил европейските потребители от истински избор на услуги и от пълноценно ползване на предимствата на иновациите.

Стратегията на Google за неговата услуга за сравнително пазаруване

Основният продукт на Google е машината за търсене Google, която осигурява на потребителите резултати от търсения, като те заплащат за услугата със своите данни. Близо 90 % от доходите на Google са от реклами, като показваните от него на потребителите в отговор на заявка за търсене.

През 2004 г. Google излезе и на отделния пазар на услугите за сравнително пазаруване в Европа чрез продукт, който първоначално се наричаше Froogle, през 2008 г. беше преименуван на Google Product Search, а от 2013 г. е известен като Google Shopping. Продуктът дава възможност на потребителите да сравняват продукти и цени онлайн и да идентифицират оферти на онлайн търговци от всякакъв вид, включително онлайн магазини на производители, платформи (като Amazon и eBay) и други продавачи.

Когато Google навлезе с Froogle, на пазарите за сравнителни услуги вече имаше няколко установени фирми. Данни от Google от този момент показват, че дружеството е било наясно, че пазарното представяне на Froogle е било сравнително слабо (във вътрешен документ от 2006 г. се посочва, че “Froogle simply doesn’t work“/Froogle просто не работи).

За да бъдат конкурентоспособни, услугите за сравнително пазаруване разчитат много на трафика. По-големият трафик води до повече кликове и генерира по-големи приходи. Освен това по-големият трафик привлича повече търговци, които искат да включат своите продукти в услуга за сравнително пазаруване. Като се има предвид господстващото положение на Google в общите търсения в интернет, неговата машина за търсене е важен източник на трафик за услугите за сравнително пазаруване.

От 2008 г. на европейските пазари Google започна из основи да променя стратегията си за пробив на своята услуга за сравнително пазаруване. Стратегията му почиваше върху господстващото положение на Google при общите търсения в интернет, а не върху конкуренция въз основа на качествата.

• Google системно е поставял на по-предно място своята собствена услуга за сравнително пазаруване: когато потребител въведе заявка в машината за търсене на Google, по отношение на която услугата за сравнително пазаруване на Google също иска да покаже резултати, последните се изобразяват най-горе или близо до най-горните резултати от търсенето.
• Google е изблъсквал надолу конкурентните му услуги за сравнително пазаруване в списъка на резултатите от търсенията: конкурентите услуги за сравнително пазаруване се появяват измежду резултатите от търсенията въз основа на алгоритмите на Google за общите търсения. В тези алгоритми Google е включил набор от критерии, вследствие на които конкурентните му услуги за сравнително пазаруване са били класирани по-назад. Доказателствата сочат, че конкурентните услуги за сравнително пазаруване, класирани най-напред, средностатистически са се появявали едва на четвърта страница от резултатите от търсенето, а останалите — още по-назад. Към собствената услуга за сравнително пазаруване на Google не се прилагат алгоритмите за общото търсене, нито изблъскването в класирането.

Вследствие на това услугата за сравнително пазаруване на Google е много по-видима за потребителите измежду резултатите от търсенето, докато конкурентните му услуги за сравнително пазаруване получават много по-малка видимост.

Доказателствата сочат, че потребителите щракат много по-често върху резултатите, които имат по-голяма видимост, т.е. появяват се по-напред в резултатите от общото търсене в Google. Дори от настолен компютър първите десет резултата от общото търсене на стр. 1, взети заедно, получават близо 95 % от всички кликове върху резултати от общото търсене (резултатът, оглавяващ списъка, получава около 35 % от всички кликове). Първият резултат на стр. 2 от резултатите от общото търсене на Google получава едва 1 % от кликовете. Това не може да се обясни само с факта, че първият резултат е по-относим към зададеното търсене, тъй като има доказателства, че преместването на първия резултат на трето място намалява броя на кликовете, получени от него, с около 50 %. Върху мобилни устройства ефектът е още по-силно изразен, заради много по-малкия размер на екрана.

Това означава, че поставяйки на видно място само своята собствена услуга за сравнително пазаруване и изблъсквайки надолу конкурентите, Google е предоставил на собствената си услуга значително предимство в сравнение с конкурентните ѝ услуги.

Нарушение на антитръстовите правила на ЕС

Възприетата от Google практика е равносилна на злоупотреба с господстващо положение в общите търсения в интернет посредством задушаване на конкуренцията на пазарите на услуги за сравнително пазаруване.

Господстващото положение само по себе си не е незаконно съгласно антитръстовите правила на ЕС. Дружествата с господстващо положение обаче носят специална отговорност да не злоупотребяват с мощните си позиции на пазара, като ограничават конкуренцията — било то на пазара, на който имат господстващо положение, или на отделни от него пазари.

• В днешното решение се заключава, че Google има господстващо положение на пазарите за общи търсения в интернет в цялото Европейско икономическо пространство (ЕИП), т.е. във всички 31 държави от ЕИП. По отношение на Google е установено, че от 2008 г. е имал господстващо положение при общите търсения в интернет във всички държави от ЕИП, с изключение на Чешката република, в която господстващото положение е установено от 2011 г. Тази оценка се основава на факта, че машината за търсене на Google държи много големи пазарни дялове във всички държави от ЕИП, които в болшинството от тях надхвърлят 90 %. Машината за търсене на Google има такива дялове поне от 2008 г. насам, което е периодът, разследван от Комисията. Бариерите за навлизане на тези пазари също са големи, отчасти поради мрежовите ефекти: колкото повече потребителите използват дадена машина за търсене, толкова по-привлекателна става тя за рекламодателите. Генерираните печалби впоследствие могат да се използват за привличане на още повече потребители. Аналогично, данните, които машината за търсене събира за потребителите, на свой ред могат да се използват за усъвършенстване на резултатите.
• Google е злоупотребил с господстващото си положение на пазара, като е предоставил незаконно предимство на собствената си услуга за сравнително пазаруване. Google е поставял на челно място в резултатите от търсенията своята услуга за сравнително пазаруване и същевременно е изблъсквал надолу в списъка конкурентните услуги. Задушавал е основаната на качествата конкуренция на пазарите на такива услуги.

Google е въвел тази практика във всички 13 държави от ЕИП, в които е пуснал своята услуга за сравнително пазаруване, като началото на дейността е било през януари 2008 г. в Германия и Обединеното кралство. Впоследствие е разширил практиката си до Франция през октомври 2010 г., до Италия, Нидерландия и Испания — през май 2011 г., до Чешката република — през февруари 2013 г., и до Австрия, Белгия, Дания, Норвегия, Полша и Швеция — през ноември 2013 г.

Ефектът от незаконните практики на Google

Незаконните практики на Google са имали значително отражение върху конкуренцията между собствената услуга на Google и конкурентните ѝ услуги. Тези практики са дали възможност на услугата на Google за сравнително пазаруване да увеличи в значителна степен получавания от нея трафик за сметка на нейните конкуренти и в ущърб на европейските потребители.

Като се има предвид господстващото положение на Google в общите търсения в интернет, неговата машина за търсене е важен източник на трафик.В резултат на незаконните практики на Google трафикът към услугата на Google за сравнително пазаруване се е увеличил значително, докато конкурентите му трайно са търпели много големи загуби на трафик.

• От началото на всеки случай на злоупотреба услугата на Google за сравнително пазаруване е увеличил трафика си 45 пъти в Обединено кралство, 35 пъти в Германия, 19 пъти във Франция, 29 пъти в Нидерландия, 17 пъти в Испания и 14 пъти в Италия.
• След изблъскването надолу в списъка от страна на Google трафикът към конкурентите услуги за сравнително пазаруване е спаднал чувствително. Така например Комисията издири конкретни доказателства за внезапен спад на трафика към някои конкурентни уебсайтове от 85 % в Обединено кралство до 92 % в Германия и 80 % във Франция. Тези внезапни спадове не могат да бъдат обяснени с други фактори. Някои от конкурентите са се адаптирали и са успели да си върнат обратно част от трафика, но в нито един случай в пълния му обем.

В съчетание с другите констатации на Комисията това показва, че практиките на Google са задушили конкуренцията въз основа на качествата на пазара на услуги за сравнително пазаруване и са лишили европейските потребители от истински избор и иновации.

Събрани доказателства

За да вземе решение, Комисията събра и комплексно анализира широк кръг от доказателства, включително:

1)   документи от съответния период от Google и от други пазарни участници;

2)   много големи обеми реални данни, включително 5,2 терабайта реални резултати от търсения от Google (близо 1,7 млрд. заявки за търсене);

3)   експерименти и проучвания, анализиращи по-специално ефекта на видимостта на резултатите от търсенето върху поведението на потребителите и процента на получаваните кликове;

4)   финансови данни и данни за трафика, които показват търговското значение на класирането при резултатите от търсения в Google и на изблъскването по-надолу в списъка; както и

5)   широкообхватно пазарно проучване на потребителите и конкурентите на засегнатите пазари (Комисията разпрати въпросници до няколко стотин дружества).

Последствия от решението

Наложената от Комисията глоба от 2 424 495 000 евро отчита продължителността и тежестта на нарушението. В съответствие с насоките на Комисията от 2006 г. относно глобите (вж. съобщение за медиите и MEMO) глобата е изчислена въз основа на стойността на приходите на Google от неговата услуга за сравнително пазаруване в засегнатите 13 държави от ЕИП.

В решението на Комисията от Google се изисква да преустанови незаконните си действия в срок от 90 дни от приемането на решението и да се въздържа от всякакви мерки, които имат равностоен ефект или същата цел. По-специално в решението от Google се изисква просто да спазва принципа за осигуряване на равно третиране на конкурентните му услуги за сравнително пазаруване и на неговата услуга.

Google трябва да прилага същите процеси и методи за позициониране и изобразяване на конкурентните му услуги за сравнително пазаруване в страниците с резултатите от търсене в Google като използваните за неговата собствена услуга.

Отговорността за осигуряване на съответствие с изискванията на решението е на Google, като дружеството трябва да обясни как възнамерява да постигне това. Независимо от избрания от Google вариант Комисията ще следи отблизо дали Google изпълнява изискванията, като дружеството има задължението да уведомява Комисията за действията си (първоначално в срок от 60 дни от решението, а впоследствие през определени периоди).

Ако Google не изпълни решението на Комисията, на дружеството ще бъдат наложени плащания за неизпълнение в размер до 5 % от среднодневния световен оборот на Alphabet, дружеството майка на Google. Комисията ще трябва да определи в отделно решение неспазването на задълженията, като евентуалните плащания са с обратна сила и се изчисляват от момента, в който е възникнало неспазването.

И на последно място, срещу Google могат да бъдат предявени граждански искове за обезщетение за причинени вреди пред съдилищата на държавите членки от всяко физическо или юридическо лице, засегнато от неговото антиконкурентно поведение. Новата Директива на ЕС относно обезщетенията при нарушения на правото в областта на конкуренцията опростява процедурата и прави по-лесно за засегнатите от антиконкурентни практики да получават обезщетения.

Други случаи срещу Google

Комисията вече на два пъти е стигала до неокончателното заключение, че Google е злоупотребил с господстващото си положение, като съответните случаи все още се разследват. Те се отнасят до:

1)   операционната система Android, по отношение на която Комисията има опасения, че Google е задушил избора и иновациите при редица мобилни приложения и услуги, като е преследвал цялостна стратегия по отношение на мобилните устройства, целяща защита и разширяване на господстващото му положение при общото търсене в интернет; както и

2)   AdSense, по отношение на който Комисията има опасения, че Google е ограничил избора, като е попречил на уебсайтове на трети страни да се снабдяват с реклами, свързани с дадено търсене, от конкуренти на Google.

Комисията продължава също така да проучва третирането от страна на Google в неговите резултати от търсения на други специализирани услуги за търсене, предлагани от Google. Днешното решение е прецедент, който определя рамката за преценка на законността на този тип поведение. Същевременно то не отменя необходимостта от специфичен за отделния случай анализ, за да бъдат отчетени специфичните характеристики на всеки пазар.

Контекст

Вж. също информационния фиш.

Адресати на приетото днес решение са Google Inc. и Alphabet Inc., дружеството майка на Google.

Член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 54 от Споразумението за ЕИП забраняват злоупотребата с господстващо положение. Днешното решение беше взето след две изложения на възражения, изпратени на Google през април 2015 г. и юли 2016 г.

Повече информация за настоящото разследване е на разположение на посветения на конкуренцията уебсайт на Комисията в общественодостъпния регистър на случаите, като номерът на случая е 39740.

Днес, 26 юни 2017 година, влиза в сила Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари. Тя укрепва съществуващите правила и ще направи борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма по-ефективна. Тя също така подобрява прозрачността с цел предотвратяване на избягването на данъци. Директивата влиза в сила в момент, в който дискусиите с Европейския парламент и Съвета относно допълнителни мерки, които още повече да засилят директивата, вече са на напреднал етап.

Комисията публикува също така доклад, който ще оказва подкрепа на органите на държавите членки за по-успешно справяне с рисковете от изпиране на пари на практика. Съгласно изискванията на новата директива, Комисията направи оценка на рисковете относно изпирането на пари и финансирането на тероризма на различните сектори и финансови продукти. Публикуваният днес доклад идентифицира областите, изложени на най-голям риск, както и най-разпространените методи, използвани от престъпници за изпирането на незаконни средства.

Франс Тимерманс, първи заместник председател на Комисията: „Изпирането на пари подхранва престъпността, тероризма и укриването на данъци. Ние трябва да прекратим тази практика по най-добрия начин. Правилата, които са в сила днес, са важна крачка, но сега се нуждаем от допълнителни подобрения, които Комисията предложи през През.“

Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете, заяви: „Терористи и престъпници все още намират начини за финансиране на своите дейности и за изпиране на незаконни печалби, инвестирайки ги обратно в икономиката. Новите правила, актуализирани към днешна дата, са решаващи за затваряне на допълнителните „вратички“. Призовавам всички държави членки да ги въведат незабавно: по-ниските стандарти в една страна ще доведат до отслабване на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в целия ЕС. Призовавам също за бързо споразумение относно допълнителни корекции, предложени от Комисията, след разкритията в „Панамските документи“, за да се увеличи прозрачността на действителната собственост.“

Укрепване на съществуващите правила

С Четвъртата директива за борба с изпирането на пари се засилват съществуващите разпоредби, като се въвеждат следните промени:

    1.Засилване на задължението за оценката на риска за банките, адвокатите и счетоводителите;

  2.Определяне на ясни изисквания за прозрачност относно действителните собственици на дружествата. Тази информация ще се съхранява в централен регистър, като например търговските регистри, и ще бъде достъпна за националните органи и задължените субекти;

  3.Улесняване на сътрудничеството и обмена на информация между звената за финансово разузнаване от различни държави членки за идентифициране и проследяване на подозрителни парични преводи, с цел предотвратяване и разкриване на престъпна или терористична дейност;

  4.Установяване на последователна политика по отношение на държави извън ЕС, които имат пропуски в правилата за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

   5.Засилване на правомощията на компетентните органи за санкциониране.

През 2016 г. Комисията прие предложение за още по-голямо затягане на правилата на ЕС относно борбата с изпирането на пари, за да сложи край на финансирането на тероризма и да внесе по-голяма яснота за това кои са действителните собственици на дружествата и тръстовете. Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да финализират законодателната си работа възможно най-скоро, така че новите правила да могат да влязат в сила във възможно най-кратък срок. Въз основа на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари, тези нови правила ще създадат солидна рамка на ЕС за борба с изпирането на пари.

Подобряване на оценката на риска в рамките на вътрешния пазар

Докладът за наднационалната оценка на риска е инструмент за подпомагане на държавите членки да набележат, анализират и преодоляват рисковете за изпирането на пари и финансирането на тероризма. В него се прави анализ на рисковете във финансовия и нефинансовия сектор и се разглеждат също така нововъзникващи рискове като виртуалните валути или платформите за колективно финансиране. Докладът включва:

         – обширен картографиране на рисковете на съответната зона и списък на средствата, които се използват по-често от престъпниците за изпиране на пари.

   – препоръки към държавите членки как да се отговори по подходящ начин на идентифицираните рискове, например чрез поставяне на по-силен акцент върху анализа на риска или надзорни действия по отношение на специфични дейности.

И на последно място, Комисията се ангажира да проучи възможностите за подобряване на функционирането и трансграничното сътрудничество между звената за финансово разузнаване.

Следващи стъпки

Относно 4-тата директива относно борбата с изпирането на пари

Държавите членки трябва да са уведомили за транспонирането на 4-тата директива относно борбата с изпирането на пари до днес, 26 юни 2017 г. Европейската комисия понастоящем ще провери състоянието на транспонирането и ще организира бързи последващи действия с държавите членки, в случай че те все още не са предприели необходимите мерки.

Относно доклада за наднационалната оценка на риска

Комисията ще извърши необходимите действия, посочени в доклада, включително разглеждане на вариантите за подобряване на функционирането и трансграничното сътрудничество между звената за финансово разузнаване чрез специфични правила на ЕС. Тя също така ще работи съвместно с държавите членки с оглед проследяване на изпълнението на препоръките.

Комисията ще продължи да следи рисковете, свързани с развитието на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма, и ще изготви нова оценка на тези рискове най-късно до юни 2019 г., както и на всеки две години след това.

Контекст

Новата рамка за борба с изпирането на пари се състои от два правни инструмента (IP/15/5001): „Четвъртата директива за борба с изпирането на пари“ и „Регламента за паричните преводи“, приети на 20 май 2015 г.

През юли 2016 г. Комисията представи предложение за подобряване на борбата срещу финансирането на тероризма и за гарантиране на повишена прозрачност на финансовите сделки след разкритията във връзка с т.нар. „Панамски документи“ (IP/16/2380). Тези изменения имат за цел да се осигури високо равнище на защита за финансовите потоци от високорискови трети държави, да се повиши достъпа до информация на звената за финансово разузнаване, включително до централизираните регистри на банковите сметки, както и отстранят рисковете от финансиране на терористични актове, свързани с виртуалните валути и предплатени карти. Предложението в момента е в процес на преговори в Съвета и Европейския парламент и се очаква да бъде прието през 2017 г.

За повече информация

4-та директива относно борбата с изпирането на пари и Регламента за паричните преводи

Доклад за наднационалната оценка на риска

Работен документ на службите на Комисията относно звената за финансово разузнаване

Изменената 4-та директива срещу изпирането на пари

Източник: Европейска комисия