Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли обяви лауреатите в пленарната зала в Брюксел на обяд в четвъртък след предходно решение на Председателския съвет (председателят на ЕП и ръководителите на политическите групи).

„Позволете ми да поздравя представителите на беларуската опозиция за тяхната смелост, устойчивост и решимост. Те продължават да се борят и да бъдат силни на фона на много по-силен противник. Но от своя страна те имат нещо, което грубата сила никога не може да победи — и това е истината. Така че моето послание към вас, лауреатите на наградата, е да останете силни и да не се отказвате от борбата си. Знайте, че сме на ваша страна“, заяви председателят Сасоли след решението.

„Бих искал също така да добавя нещо относно неотдавнашното убийство на един от тазгодишните финалисти, г-н Арнолд Йоаким Моразан Еразо, активист от екологичната група Гуапинол, която се противопоставя на мина за железен оксид в Хондурас. Наложително е незабавно да се започне надеждно и независимо разследване на случая и отговорните лица да бъдат подведени под отговорност“, добави той.

Протест срещу брутален режим

Демократичната опозиция в Беларус е представлявана от Координационния съвет -инициатива на смели жени, както и видни политически фигури и представители на гражданското общество. Прочетете повече за лауреатите, както и за другите финалисти тук.

Беларус е в разгара на политическа криза от оспорваните президентски избори на 9 август насам, които доведоха до въстание срещу авторитарния президент Александър Лукашенко и последвалите брутални репресии срещу демонстрантите от страна на режима.

Церемонията по връчване на наградата „Сахаров“ ще се проведе на 16 декември.

В сряда Парламентът прие и нови препоръки, в които се призовава за цялостен преглед на отношенията на ЕС с Беларус. Прочетете повече тук

Контекст

Наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта носи името на съветския физик и политически дисидент Андрей Сахаров и се присъжда всяка година от Европейския парламент. Тя е учредена през 1988 г. с цел да отличи хора и организации, защитаващи правата на човека и основните свободи. Паричната награда е на стойност от 50 000 евро

Миналата година наградата беше връчена на Илхам Тохти, уйгурски икономист, който се бори за правата на уйгурското малцинство в Китай.

Парламентът обсъди темата за Брекзит на 21 октомври в рамките на дискусия относно срещата на върха на ЕС, провела се на 15-16 октомври.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел откри дебата с думите, че ЕС иска да развива тясно партньорство с Лондон, но не и ситуация, в която Великобритания получава достъп до единния пазар и възможност да се отклонява от стандартите и правилата на ЕС. „Не може и да имаш тортата, и да я изядеш“, припомни той известната английска поговорка.

Главният преговарящ от името на ЕС Мишел Барние заяви, че Европейският съюз ще продължи да преследва взаимноизгодно споразумение. „Подходът на Европейския съюз към тези преговори не се е изменил въобще и няма да се измени до последния ден и дори тогава. Ще останем спокойни, конструктивни и ще се отнасяме с уважение, но ще запазим твърдост и решителност относно защитата на принципите и интересите на всяка страна членка и на самия ЕС“.

Споразумението за оттегляне следва да бъде спазвано

Повечето изказали се депутати подчертаха нуждата от споразумение, което отговаря на европейските интереси и ценности, и настояха за спазване от британска страна на вече постигнатите договорености.

Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания) посочи, че не трябва да се сключва споразумение на всяка цена: „Г-н Барние, Вие имате подкрепата на С&Д в усилията Ви за постигане на най-добрите възможни отношения с Великобритания. Но нека не постигаме това на цената на вътрешния пазар например. Не трябва да приемаме изкривяване на правилата за оказване на държавна помощ или социален и екологичен дъмпинг“.

На сходно мнение беше и Ска Келер (Зелени/ЕСА, Германия). Тя изтъкна, че времето за постигането на споразумение е малко, тъй като британското правителство реши да не иска удължаване на срока за преговори, но предупреди, че „ние не можем да приемем сделка, която ще застраши единния пазар, социалните права или екологичните стандарти“.

Дачиан Чолош (Обнови Европа, Румъния) каза, че отношенията с Великобритания са достигнали „критична точка“ и призова Великобритания да спре да бави намирането на компромис. ЕС иска и се нуждае от силно партньорство с Великобритания, но за да се случва това, Лондон трябва да бъде „сериозен партньор“, заяви той. „Ние няма да ратифицираме никакво търговско споразумение, докато не бъде изпълнено изцяло споразумението за оттегляне, особено протокола за Северна Ирландия“.

Дерк Ян Епинк (ЕКР, Нидерландия) акцентира върху положението на риболовната индустрия, ако не бъде постигнато споразумение. „Ще се отнася до рибарството, мисля, че позициите на двете страни са особено отдалечени“. Той предложи при неуспех на преговорите да се премине към двустранни преговори, които биха били от особено значение за малки страни с голям риболовен сектор.

Никола Баи (ИД, Франция) каза, че липса на споразумение ще се отрази много по-зле на ЕС, отколкото на Великобритания. „Позицията на Брюксел винаги е била да се накажат хората във Великобритания“ за решението им да напуснат, заяви той.

Планът за възстановяване от кризата

Депутатите разискваха и други въпроси, обсъждани на срещата на върха, включително отговора на пандемията от COVID-19 и бюджета на ЕС за 2021-2027 г.

„Развитието на събитията от последните дни показва, че кризата с коронавируса не е краткосрочна криза“, заяви Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния). Той потвърди желанието на своята група за бързо одобрение на дългосрочния бюджет на ЕС и на фонда за възстановяване, за да могат те да започнат да действат от 1 януари 2021 г.

Тежестта на здравната криза изисква амбициозен бюджет на ЕС, който е способен да защити общественото здравеопазване, обществото и икономиката, каза Димитрис Пападимулис (ЕОЛ/СЗЛ, Гърция). Той се обърна към председателя на Европейския съвет Шарл Мишел с призив: „Спрете да тормозите Европейския парламент и да ни обвинявате с фалшиви новини, че ние блокираме постигането на споразумение за бюджета. За да има споразумение, Съветът трябва да се приближи към позицията на Парламента“.

Европейският парламент е сред първите институции, отправящи препоръки какво следва да включват правилата относно ИИ в областта на етичните стандарти, гражданската отговорност и правата върху интелектуалната собственост. Изпълнението на препоръките ще проправи пътя за превръщането на ЕС в световен лидер в развитието на ИИ. Законодателното предложение на Комисията се очаква в началото на следващата година.

Етична рамка за изкуствения интелект

Докладът за законодателна инициатива на Ибан Гарсия дел Бланко (С&Д, Испания) настоятелно призовава Европейската комисия да представи нова нормативна рамка, очертаваща етичните принципи и правните задължения, които трябва да се зачитат при разработването, внедряването и използването на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии, включително софтуер, алгоритми и данни.

Докладът беше приет с 559 гласа „за“, 44 „против“ и 88 „въздържал се“.

Бъдещото законодателство трябва да бъде изготвено в съответствие с няколко ръководни принципа, включително: ориентирани към човека и създадени от него технологии в областта на ИИ, безопасност, прозрачност и отчетност, защитни мерки срещу предубеждения и дискриминация, право на правна защита, социална и екологична отговорност, зачитане на неприкосновеността на личния живот и защита на данните.

Високорисковите технологии в областта на ИИ, като например тези със способности за самообучение, следва да бъдат проектирани така, че да позволяват човешки надзор по всяко време. Ако използването на дадена функционалност доведе до сериозно нарушение на етичните принципи и може да представлява опасност, следва да се дезактивират способностите за самообучение и да се възстанови пълният човешки контрол.

Отговорност за причинени от ИИ вреди

Законодателната инициатива на докладчика Аксел Фос (ЕНП, Германия) призовава за ориентирана към бъдещето рамка за гражданска отговорност, която предвижда лицата, управляващи високорискови технологии на ИИ, да носят отговорност в случай на причинени вреди. Наличието на ясна правна рамка ще стимулира иновациите, предоставяйки на компаниите правна сигурност, като същевременно защитава гражданите и насърчава доверието им в технологиите на ИИ чрез възпиране на потенциално опасни дейности.

Правилата следва да се прилагат за физическа или виртуална дейност, свързана с ИИ, която нанася щети или вреди на живота, здравето, физическата неприкосновеност и имуществото или причинява значителна неимуществена вреда, водеща до „проверима икономическа загуба“. Макар високорисковите технологии на ИИ да са все още рядкост, евродепутатите считат, че операторите на подобни технологии следва да имат застраховка, подобна на прилаганата при моторните превозни средства.

Докладът беше приет с 626 гласа „за“, 25 „против“ и 40 „въздържал се“.

Права върху интелектуалната собственост

Докладът, внесен от Стефан Сежурне (Renew Europe, Франция), изяснява, че ролята на ЕС като глобален лидер в областта на изкуствения интелект изисква ефективна система на права върху интелектуалната собственост и защитни мерки, така че патентната система на ЕС да защитава иновативните дизайнери. В него също се подчертава, че това не трябва да бъде за сметка на интересите на хората творци, нито на етичните принципи на Европейския съюз.

Евродепутатите считат, че е важно да се прави разграничение между човешките творби, подпомагани от ИИ, и творбите, създадени самостоятелно от ИИ. Те уточняват, че ИИ не следва да има правосубектност; ето защо притежаването на права върху интелектуалната собственост следва да е възможно само за хората. Разглеждат се също въпросите за авторското право, събирането на данни, търговските тайни, използването на алгоритми и дълбинни фалшификати (deep fakes).

Докладът беше приет с 612 гласа „за“, 66 „против“ и 12 „въздържал се“.

Наградата отбелязва годишнината от смъртта на Дафне Каруана Галиция на 16 октомври и ще отличава изключителни постижения в областта на журналистиката, отразяващи ценностите на ЕС.

„Наградата „Дафне Каруана Галиция“ ще отбелязва ключовия принос на журналистите за опазване на нашите демокрации и ще припомня на гражданите за значението на свободната преса. Наградата е създадена, за да помогне на журналистите в тяхната ценна и често опасна работа и за да покаже, че Европейският парламент подкрепя разследващите журналисти“, заявява заместник-председателят на Парламента Хейди Хаутала.

Връчване на наградата

Годишната награда в размер от 20 000 евро ще бъде връчена за първи път през октомври 2021 г. Тя ще отличава журналисти или журналистически екипи в ЕС. Кандидатите за наградата и носителят ще бъдат определяни от независимо жури.

Коя е Дафне Каруана Галиция

Дафне Каруана Галиция беше малтийска журналистка, блогър и активистка срещу корупцията, която отразяваше теми, свързани с прането на пари, организираната престъпност, продажбата на гражданство и връзките на малтийското правителство с Досиетата от Панама. Първоначално жертва на тормоз и заплахи, тя е убита с бомба, поставена в колата ѝ, на 16 октомври 2017 г. Отзвукът от случая и недоволството от начина на разследване на убийството доведоха до оставката на малтийския министър-председател Джоузеф Мускат през януари 2020 г.

В резолюция от декември 2019 г. Парламентът изрази загриженост за спазването на принципите на правовата държава в Малта и поиска от Европейската комисия да предприеме конкретни мерки.

Нужда от свободни медии

Европейският парламент оценява значението на свободните медии и настоява страните в ЕС да работят за плурализъм и независимост на медиите, както и да осигуряват адекватно публично финансиране. По време на пандемията от коронавирус Парламентът придава още по-голямо значение на свободата на медиите.

Гледайте интервю на живо във Фейсбук с депутати по повод на учредяването на наградата „Дафне Каруана Галиция“.