COVID-19: ЕС работи на всички фронтове, 232 милиона евро за усилията в световен мащаб за справяне с епидемията

p042250-660800Европейската комисия работи денонощно, за да подкрепя държавите — членки на ЕС, и да засили международните усилия за забавяне на разпространението на COVID-19.

Нов пакет за помощ от ЕС

За да се подобрят глобалната готовност, предотвратяването и ограничаването на разпространението на вируса, днес Комисията обяви нов пакет за помощ в размер на 232 милиона евро. Част от тези средства ще бъдат разпределени незабавно за различни сектори, а останалите ще бъдат отпуснати през следващите месеци.

„С продължаващото увеличаване на броя на случаите на лица, заразени с вируса, общественото здраве е основният приоритет. Независимо дали става въпрос за подобряване на готовността в Европа, Китай или другаде, международната общност трябва да работи заедно. Европа е тук, за да играе водеща роля“, заяви Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.

Янез Ленарчич, комисар по въпросите на управлението при кризи и координатор на операциите на ЕС за реагиране при извънредни ситуации, заяви: „След като вече загинаха над 2600 души, нямаме друг избор освен да се подготвим на всички равнища. Нашият нов пакет за помощ ще подкрепи Световната здравна организация и ще предостави целево финансиране, за да се гарантира, че страните с по-слаби здравни системи не са забравени. Целта ни е да ограничим епидемията в световен мащаб“.

Подкрепа за държавите членки

Вследствие на събитията в Италия Комисията засилва подкрепата си за държавите членки във връзка с текущата работа по планирането на готовността, действията при извънредни ситуации и за реагиране.

Стела Кириaкиду, комисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните, заяви: „С оглед на бързо променящата се ситуация имаме готовност да увеличим помощта си. В тази връзка през тази седмица съвместен експертен екип на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и на Световната здравна организация ще замине за Италия, за да окаже подкрепа на италианските органи.“

Контекст 

Новото финансиране от ЕС ще помогне за откриването и диагностицирането на болестта, за грижите за заразените хора и за предотвратяването на по-нататъшното разпространение на болестта в този критичен момент.

От пакета за помощ на стойност 232 милиона евро:

— 114 милиона евро ще подкрепят Световната здравна организация (СЗО), и по-специално глобалния план за готовност и реагиране. Целта е да се засили работата във връзка с готовността и реагирането при извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, в държави със слаби здравни системи и ограничена устойчивост. Част от това финансиране зависи от съгласието на бюджетните органи на ЕС.

— 15 милиона евро са планирани за Африка, включително за Института „Пастьор“ в Дакар, Сенегал, за да се подкрепят мерки като бързото диагностициране и епидемиологичното наблюдение.

— 100 милиона евро ще бъдат отпуснати за спешно необходими научни изследвания, свързани с диагностиката, лечението и превенцията, включително 90 милиона евро чрез Инициативата за иновативни лекарства — партньорство между ЕС и фармацевтичната промишленост. *

— 3 милиона евро се разпределят за Механизма на ЕС за гражданска защита и са предназначени за полети за репатриране на гражданите на ЕС от Ухан, Китай.

За повече информация

Въпроси и отговори: Отговорът на ЕС на COVID-19 Търсене на налични преводи за тази връзка

 

Източник: Европейска комисия

 

Бюлетин Европа Директно – Пловдив, Брой 83

logo_europe direct plovdiv

Скъпи приятели и колеги,

излезе 83 брой на бюлетин

Европа Директно – Пловдив.

Можете да го разгледате от тук – Бюлетин_83

Дългосрочният бюджет на ЕС: въведение

20200220PHT73003_original20200213PHT72517_original

Как се финансира Европейският съюз и за какво се ползват средствата? Научете какво представлява дългосрочният бюджет и как се вземат решенията за него.

Дългосрочният бюджет на ЕС помага на милиони студенти, на хиляди учени, на градове, региони, предприятия и неправителствени организации. Той допринася за осигуряването на по-здравословна и по-безопасна храна, по-чиста околна среда и по-голяма сигурност на външните граници на ЕС.

Бюджетът прави възможно обединяването на ресурси на европейско ниво, като така укрепва Европа и помага за просперитета и мира. Той също така финансира проекти, които подобряват живота на европейците.

Какво представлява дългосрочният бюджет на ЕС

Дългосрочният бюджет на ЕС е наричан Многогодишната финансова рамка (или МФР, накратко). Той определя таван на средствата, които ЕС може да изразходва за дълъг период от време (поне пет години) в различни области. Последните дългосрочни рамки са за период от седем години.

Една от причините ЕС да има дългосрочен бюджет (наред с годишните бюджети) е осигуряването на предвидимост и ефективност на програмите, които ЕС възнамерява да финансира. Тази предвидимост е нужна например на учените, които работят по проекти в продължение на години.

Разбира се, не всичко може да се предвиди с точност за години напред и затова бюджетът трябва да бъде достатъчно гъвкав, за да може да реагира на непредвидени спешни случаи и кризи. Затова в него са включени инструменти, които могат да се ползват при нужда.

Например, Фондът на ЕС за солидарност е създаден, за да осигурява финансова помощ при големи бедствия в държава членка. Съществува и Фонд за приспособяване към глобализацията, който цели да помогне за намирането на нова работа на работници, уволнени вследствие на структурни промени в световната икономика или на икономическа криза.

За разлика от националните бюджети бюджетът на ЕС е в голяма степен инвестиционен бюджет. Той не финансира разходи за социално подпомагане, начално образование или отбрана. Вместо това акцентът е върху ключови области, където съвместната работа на европейско ниво може да създаде добавена стойност и да засили икономическия растеж и конкурентоспособността.

Как Европейският съюз използва средствата

Бюджетът осигурява финансиране за изследвания и иновации, инвестиции в трансевропейски мрежи и развитие на малкия бизнес. Всичко това е насочено към стимулиране на икономиката и създаване на работни места в ЕС.

Общата селскостопанска политика на ЕС заедно с общата политика за рибарство получава най-голям дял от средствата от настоящия бюджет. Следват кохезионните програми, които целят да намалят разликата в степента на развитие на регионите в Европа. Дългосрочният бюджет също така финансира проекти за осигуряване на хуманитарна помощ и на помощ за развитие на страни извън ЕС.

Научете повече за програмите, финансирани от бюджета, и за финансираните проекти във Вашия регион.

Как се финансира дългосрочният бюджет на ЕС

Дългосрочният бюджет има сложна система на източници на финансиране. Тук се включват:

  • директни вноски от държавите членки;
  • вносни мита за стоките, които влизат в границите на ЕС от външни страни;
  • глоби, налагани на компании, които нарушават правилата на ЕС за честна конкуренция.

Европейският парламент иска да бъде направена реформа на начина, по който се финансира бюджетът, тъй като счита, че той не е достатъчно прозрачен и разбираем за гражданите на ЕС.

Една нова, по-проста система би следвало да въведе повече източници на доходи. Според Парламента допълнителни средства могат да дойдат от нова схема за корпоративно облагане (включително от облагане на гигантите в дигиталния сектор), приходи от търговията с емисии и данък върху пластмасовите отпадъци. Всички тези нови ресурси биха могли да намалят директните вноски, които държавите членки правят.

Научете повече подробности за приходите в бюджета на ЕС.

Как се вземат решения за дългосрочния бюджет на ЕС

Преди края на текущия дългосрочен бюджет Европейската комисия прави предложение за това как трябва да изглежда следващият. Това предложение се използва за основа на преговори между Парламента и Съвета, представляващ държавите членки.

Комисията публикува предложение за следващия дългосрочен бюджет, който ще обхваща периода 2021-2027 г., през май 2018 г. Парламентът одобри своята позиция през ноември 2018 г. Съветът все още не приел своята преговорна позиция, по която държавите членки трябва да постигнат единодушно съгласие. Окончателното споразумение изисква одобрението на Парламента.

Какво е положението с преговорите към момента

Европейският парламент и Комисията изчакват Съветът да направи свое предложение за размера и разпределението на средствата в дългосрочния бюджет. След това трите институции ще могат да започнат преговори. Надеждите са, че страните ще постигнат споразумение в Съвета в първите месеци на 2020 г.

 Източник: Европейски парламент

Изграждане на цифровото бъдеще на Европа: Комисията представя стратегии за данните и за изкуствения интелект

Shaping Europe's digital futureКомисията разкрива своите идеи и действия за цифрова трансформация, която работи в полза на всички, отразявайки най-добрите страни на Европа: открита, справедлива, многообразна, демократична и уверена.

Тя представя европейско общество, разполагащо с цифрови решения, при които на първо място се поставят хората, разкриват се нови възможности за предприятията и се подобрява разработването на надеждни технологии с цел насърчаване на отворено и демократично общество и на динамична и устойчива икономика. Цифровите технологии са основен фактор в борбата с изменението на климата и в постигането на екологичния преход. Представената днес Европейска стратегия за данните и вариантите на политики, с които да се гарантира ориентирано към човека разработване на изкуствения интелект  (ИИ), са първите стъпки към постигането на тези цели.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви: Днес представяме нашата амбиция да изградим цифрово бъдеще на Европа. То обхваща всичко — от киберсигурността до критичните инфраструктури, от цифровото образование до уменията, от демокрацията до медиите. Искам цифровата Европа да отразява най-доброто от Европа — да е открита, справедлива, многообразна, демократична и уверена.

Изпълнителният заместник-председател с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“ Маргрете Вестегер заяви: Искаме всеки гражданин, всеки работник, всяко предприятие да имат реална възможност да се възползват от предимствата на цифровизацията. Независимо дали става въпрос за шофиране, което е по-безопасно или по-малко замърсяващо благодарение на свързаните с интернет автомобили, или дори за спасяване на човешки живот чрез използването на основани на ИИ медицински изображения, които дават възможност на лекарите да откриват по-рано от всякога заболяванията.

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон заяви: Обществото ни генерира огромна вълна от промишлени и публични данни, които ще преобразят начина, по който произвеждаме, потребяваме и живеем. Искам европейските предприятия и нашите многобройни МСП да имат достъп до тези данни и да създават стойност за европейците — в това число и чрез разработване на приложения с изкуствен интелект. Европа разполага с всичко необходимо, за да е начело в надпреварата за големи информационни масиви и да запази своя технологичен суверенитет, лидерската си позиция в промишлеността и икономическата си конкурентоспособност в полза на европейските потребители.

ЕС като надежден цифров лидер

Ако се използват по предназначение, цифровите технологии ще са от полза за гражданите и за предприятията по много начини. През следващите пет години Комисията ще съсредоточи усилията си върху постигането на три основни цели в цифровата сфера:

  • технология, която работи за хората;
  • справедлива и конкурентоспособна икономика: и
  • открито, демократично и устойчиво общество.

Европа ще се възползва от дългогодишната си традиция в технологиите, изследванията, иновациите и изобретателността, както и от своята силна защита на правата и основните ценности. Новите политики и рамки ще ѝ дадат възможност да разгърне авангардни цифрови технологии и да укрепи капацитета си в областта на киберсигурността. Европа ще продължи да опазва своето отворено, демократично и устойчиво общество, а цифровите инструменти могат да бъдат в подкрепа на тези принципи. Тя ще проправя и следва свой собствен път, за да стане икономика и общество, които са конкурентоспособни в световен мащаб, основани на ценности, приобщаващи и цифрови; същевременно тя ще продължи да бъде отворен, но основан на правила пазар и да работи в тясно сътрудничество с международните си партньори.

Европа като лидер в надеждния изкуствен интелект

Европа разполага с всичко необходимо, за да се превърне в лидер в областта на системите с изкуствен интелект (ИИ), които могат да бъдат използвани и прилагани безопасно. Имаме отлични научноизследователски центрове, сигурни цифрови системи и солидна позиция в областта на роботиката, както и в конкурентоспособни отрасли в производството и услугите — от автомобилостроенето до енергетиката и от здравеопазването до селското стопанство.

В своята Бяла книга, представена днес, Комисията предвижда рамка за надежден изкуствен интелект, основан на високи постижения и доверие. Тя има за цел, чрез партньорство между частния и публичния сектор, да се мобилизират ресурси по цялата верига за създаване на стойност и да се създадат правилните стимули за ускореното разгръщане на ИИ, включително в по-малките и средните предприятия. Това включва сътрудничество с държавите членки и научноизследователската общност с цел привличане и задържане на таланти. Като се има предвид, че системите с ИИ може да са сложни и в определени случаи да са свързани със значителни рискове, от определящо значение е изграждането на доверие. Ясни правила трябва да уреждат въпросите, свързани с високорисковите системи с ИИ, без по-малко рисковите системи да се обременяват с твърде много тежести. Строгите правила на ЕС за защита на потребителите, за справяне с нелоялните търговски практики и за защита на личните данни и на неприкосновеността на личния живот продължават да се прилагат.

В случаите с висока степен на риск, като например в здравеопазването, полицейската дейност или транспорта, системите с ИИ следва да са прозрачни, проследими и с гарантиран човешки надзор. Органите следва да могат да изпитват и сертифицират използваните от алгоритмите данни по същия начин, както проверяват козметични продукти, автомобили или играчки. Необходими са обективни данни, за да се обучават високорисковите системи да работят правилно и за да се гарантира спазването на основните права, и по-специално недискриминация. Макар че днес използването на лицево разпознаване за дистанционна биометрична идентификация е по принцип забранено и може да се прилага само в изключителни, надлежно обосновани случаи и в пропорционална степен — при наличие на предпазни мерки и въз основа на правото на ЕС или на националното право — Комисията иска да започне широкообхватен дебат при какви обстоятелства такива изключения евентуално може да са обосновани.

По отношение на по-нискорисковите приложения с ИИ Комисията предвижда режим на доброволно етикетиране, ако се прилагат по-високи стандарти.

Всички приложения с ИИ имат място на европейския пазар, стига да се съблюдават правните норми на ЕС.

Европа като лидер в икономиката, основана на данни 

Количеството на данните, генерирани от предприятията и публичните органи, непрестанно расте. Следващата вълна от промишлени данни коренно ще преобрази начина, по който произвеждаме, потребяваме и живеем. По-голямата част от техния потенциал обаче все още не се използва. Европа разполага с всичко необходимо, за да стане лидер в тази нова, основана на данни икономика: с най-солидната промишлена база в света, като МСП са жизненоважна част от промишлената структура, с технологии, с умения, а сега — и с ясна визия.

Целта на Европейската стратегия за данните е да се осигури ЕС да стане модел за подражание и лидер в общество, което благодарение на данните разполага с повече възможности за действие. Ето защо в нея се предвижда изграждането на истинско европейско пространство на данни, единен пазар за данни, за да се отключи потенциалът на неизползваните данни, като се позволи те да се движат свободно в рамките на Европейския съюз и между отраслите в полза на предприятията, научните изследователи и публичните администрации. Гражданите, предприятията и организациите следва да разполагат с повече възможности да вземат по-добри решения благодарение на информацията, получавана от нелични данни. Тези данни следва да бъдат на разположение на всички, независимо дали става въпрос за публичния или частния сектор, за стартиращи предприятия или за гиганти.

За да постигне това, Комисията ще предложи първо да се създаде подходящата регулаторна рамка за управлението на данни, за достъп до тях и за повторното им използване, както между отделните предприятия, така и между предприятията и правителството, и между отделните администрации. Това води до създаването на стимули за обмен на данни, установяването на практични, справедливи и ясни правила за достъп до данните и за тяхното използване — правила, които са съобразени с европейските ценности и права, като например защитата на личните данни, защитата на потребителите и правилата за конкуренцията. Това също така означава да се предостави по-широк достъп до данните в публичния сектор чрез отваряне на набори данни с висока стойност в рамките на целия ЕС и чрез даване на възможност за тяхното повторно използване с цел осъществяване на иновации на най-високо ниво.

На второ място, Комисията има за цел да подкрепи развитието на технологичните системи и инфраструктурите от следващо поколение, което ще позволи на ЕС и на всички действащи лица да се възползват от възможностите, предоставяни от цифровата икономика. Комисията ще инвестира в проекти със значително европейско въздействие, свързани с европейските пространства на данни и с надеждни и енергийно ефективни инфраструктури „в облак“.

На последно място, тя ще предприеме специфични за отделните сектори дейности, за да включи европейските пространства на данни например в промишленото производство, зеления пакт, мобилността или здравеопазването.

Комисията също така ще работи за по-нататъшно преодоляване на недостига на цифрови умения сред европейците и ще проучи по какъв начин да даде на гражданите по-добър контрол над тези, които имат достъп до техните машинно генерирани данни.

Следващи стъпки

Както е посочено в представената днес стратегия, Комисията ще представи по-късно през годината законодателен акт за цифровите услуги и план за действие за европейската демокрация, ще предложи преразглеждане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS) и ще засили киберсигурността чрез съвместно киберзвено. Европа също така ще продължи да изгражда съюзи с глобалните партньори, като ефективно използва своята регулаторна сила, изграждане на капацитет, дипломация и финанси, за да популяризира европейския модел на цифровизация.

По Бялата книга за изкуствения интелект вече тече обществена консултация, която ще продължи до 19 май 2020 г. Комисията също така приема отзиви във връзка със своята стратегия за данните. С оглед на получените коментари Комисията ще предприеме по-нататъшни действия в подкрепа на разработването на надежден ИИ и цифровата икономика.

Контекст 

От 2014 г. насам Комисията предприема редица стъпки за улесняване развитието на икономика, която разчита на данните за своята адаптивност; такива са Регламентът относно свободното движение на нелични данниТърсене на налични преводи за тази връзкаEN•••Актът за киберсигурносттаТърсене на налични преводи за тази връзкаДирективата относно отворените данниТърсене на налични преводи за тази връзка и Общият регламент относно защитата на данните.

През 2018 г. Комисията представи за първи път стратегия за ИИ Търсене на налични преводи за тази връзка и договори с държавите членки координиран план. Представената днес рамка за ИИ се основава и на работата на експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект, която представи своите Насоки относно етичните аспекти за надежден ИИ Търсене на налични преводи за тази връзка през април 2019 г.

В своите политически насоки председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен подчерта необходимостта да се играе водеща роля в прехода към здрава планета и към нов цифров свят. В този контекст тя обяви, че в рамките на първите 100 дни на своята работа ще даде начало на дебата относно човешки и етичен изкуствен интелект и относно използването на големи информационни масиви за създаване на блага за обществата и предприятията.

За повече информация 

Изграждане на цифровото бъдеще на Европа – въпроси и отговори

Информационни документи:

·  Изграждане на цифровото бъдеще на Европа

·  Високи постижения и доверие в изкуствения интелект

·  Европейска стратегия за данните

·  Каква е ползата за мен?

·  Какви са ползите за предприятията?

·  В подкрепа на екологичния преход

Съобщение: Изграждане на цифровото бъдеще на Европа

Съобщение: Европейска стратегия за данните

Бяла книга за изкуствения интелект: Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие

Доклад на експертната група B2G: Към европейска стратегия за обмен на данни между предприятията и правителството с оглед на обществения интересТърсене на налични преводи за тази връзкаEN•••

Доклад на Комисията относно последиците от ИИ, интернет на нещата и роботиката за безопасността и отговорността
 

Източник: Европейска комисия

Питейната вода в ЕС: по-добро качество и достъп

Water fountain Illustration

Water fountain Illustration

Комисията на ЕП по околна среда одобри правила за подобряване на качеството на питейната вода като по-евтина и достъпна алтернатива на бутилираната вода.

Директивата на ЕС за питейната вода налага минимални стандарти за качество на водата, използвана от хората за пиене, готвене и други домакински цели. Доклад на Европейската агенция за околната среда показва, че 98,5% от направените проби между 2011 и 2013 г. отговарят на сегашните стандарти.

20181015PHT16018_original

Промените целят да засилят доверието на потребителите и да насърчат използването на чешмяна вода.
Законодателният текст, който е неофициално договорен между представители на Парламента и на Съвета и получи подкрепа от парламентарната комисия по околна среда на 18 февруари, актуализира стандартите за качество на питейната вода и налага изисквания за материалите, които влизат в допир с нея (например, търби и кранове).

20181015PHT16019_original

Замърсяващи вещества като фармацевтични продукти и микрочастиците пластмаса и такива, които вредят на хормоналната система, ще бъдат поставени под наблюдение. Това ще позволи предприемането от ЕС на последващи действия въз основа на последното налично научно познание за тях. Правилата гарантират също така достъпа на потребителите до информация за качеството на водата.

Консумацията на чешмяна вода излиза не само по-евтино, но и опазва околната среда. Според Европейската комисия достъпът до по-качествена вода би намалил потреблението на бутилирана вода със 17%. Това би намалило пластмасовите отпадъци и емисиите на парникови газове.

20181015PHT16017_original
Новите правила задължават страните в ЕС да подобрят достъпа до вода на всички хора в ЕС, включително на уязвими групи от населението, чрез мерки като поставянето на безплатни чешми на публични места. Страните членки също така ще могат да насърчават предлагането на чешмяна вода в ресторантите безплатно или срещу ниска такса.

Гражданската инициатива „Право на вода“ (Right2Water) събра над 1,8 милиона подписа и бе важен фактор за подготовката на законодателните промени. Много хора държат да получават актуална информация за качеството на водата. Освен това когато пътуват в други страни от ЕС, хората често са несигурни дали могат да пият вода от чешмата.

Следващи стъпки

Европейският парламент ще гласува по законодателния текст на едно от следващите си пленарни заседания.

Прочетете за това как ЕС работи за подобряване на здравето на европейците.