Европейският съюз се е ангажирал да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. – цел, която е основата на Европейския зелен пакт за борба срещу измененията в климата. Преходът към икономика, която не зависи от изкопаеми горива и замърсяващи индустрии, ще бъде предизвикателство за някои региони в ЕС.
Научете какви мерки предприема ЕС относно промените в климата.
Преходът към декарбонизирана икономика ще има социални, икономически и екологични последици. Затова Европейската комисия предложи през януари 2020 г. като част от финансовия план за Европейския зелен пакт създаването на Фонд за справедлив преход, който следва да допринесе за преодоляването на проблемите.
Кой ще може да получи финансиране
Всички страни членки ще имат достъп до финансиране, но акцентът ще бъде върху регионите, които са изправени пред най-големи предизвикателства: региони, които използват интензивно изкопаеми горива (въглища, торф и шистов газ). Благосъстоянието на страната също ще бъде взето предвид.
По-голям бюджет за европейските региони
По време на пленарната сесия през септември Парламентът призова за по-голяма подкрепа за регионите за гарантиране на успех на прехода към по-чиста енергия.
Депутатите подчертаха нуждата от съществено увеличение на средствата, заделени за Фонда за справедлив преход. Резолюцията настоява за увеличение на средствата в бюджета на ЕС за 2021-2027 г. на 25 млрд. евро по цени от 2018 г. Те трябва да бъда допълнени с още 32 млрд. евро по текущи цени в рамките на Инструмента на ЕС за възстановяване.
Предложения за размера на Фонда за справедлив преход във времето
Новата зелена икономика – възможности за всички
В приетия през септември 2020 г. доклад Парламентът направи редица предложения за начина на функциониране на Фонда за справедлив преход:
- разширяване на неговия обхват с инвестиции в малки предприятия, устойчив туризъм, технологии за съхраняване на енергия, устойчива мобилност, чисто централно отопление, проекти срещу енергийната бедност, култура и образование.
- до 85% съфинансиране от ЕС на разходите по проекти в най-уязвимите общности във всеки регион
- 1% от средствата да бъдат заделени за острови, а друг 1% – за крайно отдалечени региони.
- 18% от общите средства да бъдат запазени като поощрение на страните, които най-бързо реализират прехода, а страните, които не са поели ангажимент за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г., да получават само 50% от заделените за тях средства
Депутатите също така искат регионите, които са силно зависими от добива и използването на въглища, шистов газ и торф, да могат да ползват средствата от фонда за инвестиране в проекти за газификация, ако те отговарят на условията за екологична устойчивост.
Приетият текст предвижда и възможност за прехвърляне към фонда на средства от други кохезионни фондове.
„С увеличения бюджет ще можем да подкрепим ефективно регионите, които се нуждаят най-много, но най-вече ще подкрепим силно нашите граждани. Преминаваме в нова зелена ера, без да изоставяме никого“, заяви докладчикът на Парламента Манолис Кефалоянис (ЕНП, Гърция).
.png){kind=logo}
