Комисията приветства окончателното приемане от Съвета на нови правила за пластмасовите изделия за еднократна употреба с цел намаляване на пластмасовите отпадъци в моретата

aop-circle-bg

На 21 май 2019 година Съветът на Европейския съюз прие амбициозните мерки, предложени от Комисията за борба с морските отпадъци, произхождащи от 10-те пластмасови продукта за еднократна употреба, които най-често се срещат по европейските плажове, както и изоставени риболовни уреди и разградими при окисляване пластмаси.

Правилата за пластмасовите изделия за еднократна употреба и риболовните уреди предвиждат да се прилагат различни мерки по отношение на различните продукти и поставят ЕС начело на глобалната борба с морските отпадъци. Когато има леснодостъпни алтернативи на приемливи цени, пластмасовите изделия за еднократна употреба — например прибори за хранене, чинии или сламки — ще бъдат елиминирани от пазара. За други продукти целта е да се ограничи тяхната употреба чрез намаляване на потреблението им на национално равнище, да се въведат изисквания за проектирането и етикетирането, както и задължения производителите да управляват отпадъците и да почистват околната среда.

Новите правила са пропорционални и така приспособени, че да се постигнат възможно най-добри резултати. Това означава, че за различните продукти ще се прилагат различни мерки. С новите правила ще се въведат:

  – забрана на определени пластмасови продукти за еднократна употреба, за които съществуват алтернативи на пазара, а именно: клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки и пръчки за балони, както и чаши, съдове за храни и напитки, изработени от експандиран полистирен, и всички изделия от разградими при окисляване пластмаси;

  – мерки за намаляване на потреблението на съдове за храни и чаши за напитки, изработени от пластмаси, и специалното обозначаване и етикетиране на определени продукти;

  – схеми за разширена отговорност на производителя, с които да се покриват разходите по почистване на отпадъците за продукти като филтри за тютюн и риболовни уреди;

   – целта за 90 % разделно събиране на пластмасови бутилки до 2029 г. (до 2025 г. — 77 %) и изисквания за проектирането на продуктите, според които капачките трябва да са прикрепени към бутилките; както и целта от 2025 г. нататък в бутилките от РЕТ да има дял от 25 % рециклирана пластмаса и от 2030 г. нататък — във всички пластмасови бутилки дял от 30 % рециклирана пластмаса.

Следващи стъпки

След решението на Съвета актът ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз. Директивата ще влезе в сила 20 дни след публикуването. Държавите членки ще разполагат с две години, за да транспонират законодателството в националното си право.

За определени мерки директивата предвижда различни срокове за транспониране:

    – Забраните и задълженията за обозначаване трябва да се прилагат две години след влизането в сила.

   – 5 години след влизането в сила на директивата капачките и капаците на всички съдове за напитки с вместимост до три литра трябва да бъдат прикрепени към тях.

  – А допълнителните задължения в рамките на разширената отговорност на производителя трябва да се изпълняват в периода между януари 2023 г. и 31 декември 2024 г., в зависимост от продукта.

Контекст

Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба е съществен елемент от Плана за действие за кръговата икономика на Комисията „Юнкер“ и част от стратегията на ЕС за пластмасите — най-широкообхватната стратегия в света, при която се приема подход, основан на жизнения цикъл в зависимост от специфичните материали, за да се разреши проблемът с разточителната употреба на пластмаси и с вредните пластмасови отпадъци и да се подкрепи визията за интелигентен, иновативен и устойчив сектор на пластмасите.

Директивата следва подход, подобен на използвания при успешната Директива за пластмасовите торбички от 2015 г., която бързо доведе до промяна в навиците на потребителите. Изпълнението на новите мерки ще донесе както екологични, така и икономически ползи, като например:

   – предотвратяване на емисии от 3,4 млн. тона CO2 еквивалент;

   – предотвратяване на щети върху околната среда за 22 млрд. евро до 2030 г.;

   – спестяване на разходи за потребителите от около 6,5 млрд. евро.

За повече информация

Приложение: Директива за пластмасовите изделия за еднократна употреба (обобщение и основни резултати)

Съобщение за медиите (19 декември 2018 г.) Комисията приветства постигнатото амбициозно споразумение относно нови правила за намаляване на морските отпадъци

Информационен документ за пластмасовите изделия за еднократна употреба

Предложение за пластмасовите изделия за еднократна употреба

Въпроси и отговори: Нови правила на ЕС за пластмасовите изделия за еднократна употреба

Стратегия за пластмасите — информационни документи

Европейска стратегия за пластмасите

Пакет от мерки за кръговата икономика 

Комисията поставя началото на Алианс за кръгова употреба на пластмасите

Кампания „Бъди готов за промяна“

Източник: Европейска комисия

Конкурс за европейски награди за предприемачество

thumb_main_european_enterprise_promotion_awards_bulgaria1Конкурс за успешни предприемачески практики стартира в страните от ЕС, Норвегия, Исландия, Сърбия и Турция. В него може да се включат национални, регионални и местни публични институции и публично-частни партньорства.

Кандидатурите ще се подават до 28 май 2019 г. и трябва да се отнасят до изпълняващи се или наскоро завършили инициативи за насърчаване на предприемачеството. Важно изискване е те да са оказали влияние и да са довели до напредък на определен регион или място. Подборът ще става по оригиналност, устойчивост и въздействие на инициативите върху местната икономика. Ще се има предвид и приложимостта на идейния подход в другите страни в Европа.

Шест са категориите, в които може да се подават проекти – насърчаване на предприемаческия дух, инвестиране в изграждането на умения, подобряване на бизнес средата, подкрепа на интернационализирането на бизнеса, подпомагане на развитието на “зелените” пазари и ефикасната експлоатация на ресурсите и награда за отговорно и интегриращо предприемачество. Участниците, които преминат успешно през селекцията на национално ниво, могат да участват и в европейския етап. Координатор на националния етап на конкурса в България е Министерство на икономиката.

Повече информация може да намерите на адрес: https://www.mi.government.bg/bg/themes/evropeiski-nagradi-za-nasarchavane-na-predpriemachestvo-8-285.html

„Еразъм+“: повратен момент в живота на 5 милиона европейски студенти

section-erasmusАктуални данни от две нови публикувани днес от Европейската комисия независими проучвания показват, че програмата „Еразъм+“ помага на студентите да успяват по-добре в личния си и професионален живот и че стимулира капацитета на университетите да иновират.

Мащабните проучвания, при които бяха получени близо 77 000 отговора от студенти и служители във висши учебни заведения и над 500 – от организации, измерват и оценяват въздействието на програмата „Еразъм+“ върху основните ползващи се от нея групи. Резултатите дават информация за това как програмата на ЕС помага за подготвянето на младите европейци за новата епоха на цифрови технологии и за изграждането на успешна бъдеща кариера. „Еразъм+“ способства и за подобряването на иновативния капацитет на университетите, техния международен облик и способността им да реагират на нуждите на пазара на труда.

Комисарят по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич заяви: „Забележително е как „Еразъм+“ помага на младите хора да реализират потенциала си на съвременния пазар на труда и в условията на многолико общество. Радвам се да видя, че вече дипломираните участници в „Еразъм+“ се чувстват по-готови да поемат нови предизвикателства, имат по-добри перспективи за професионално развитие и по-добре познават вратите, които ЕС е отключил в тяхното ежедневие. От своя страна университетите, които участват в „Еразъм+“, подобряват не само международния си облик, а и способността си да реагират на нуждите на пазара на труда.“

Основните констатации от проучванията са:

„Еразъм+“ помага на студентите да разберат какво искат да правят и да си намерят работа по-бързо.

Над 70 % от участвалите в „Еразъм+“ студенти заявяват, че знаят по-добре каква кариера искат да имат след завръщането си от чужбина. Опитът в чужбина им дава възможност и да пренасочат образованието си така, че да съответства по-добре на амбициите им. Проучването за въздействието на „Еразъм+“ върху висшето образование също така показва, че 80 % от участвалите в програмата студенти са били наети на работа в рамките на три месеца след дипломирането им, а 72 % заявяват, че опитът в чужбина им е помогнал да започнат първа работа. Девет от всеки десет вече дипломирали се участници в „Еразъм+“ заявяват, че в ежедневната си работа ползват придобитите в чужбина умения и опит. Еразъм+“ се бори с несъответствието между уменията и потребностите на бизнеса, като подкрепя придобиването на компютърни и на интердисциплинарни умения.

„Еразъм+“ увеличава чувството на принадлежност към Европа

Над 90 % от участвалите в „Еразъм+“ студенти са подобрили способността си да работят и да си сътрудничат с хора от различни култури и се чувстват с европейска идентичност. Най-силно е въздействието при студентите, които преди участието си в програмата са хранели известен скептицизъм по отношение на ЕС, както и при тези, които са прекарали време в държава с по-чужда култура. От всички участвали в „Еразъм+“ студенти най-силна принадлежност към ЕС изразяват тези от Източна Европа.

„Еразъм+“ подпомага внедряването на цифровите технологии и приобщаването на социалните групи в по-неравностойно положение

При повечето участващи университети проектите за сътрудничество по програма „Еразъм+“ са ускорили внедряването на цифровите технологии. Използването на новите технологии и на иновативни методи на преподаване и учене спомага за засилването на международното сътрудничество между университетите и техния капацитет да иновират. Около 60 % от участвалите в „Еразъм+“ служители във висши учебни заведения са склонни да привличат в курсовете си служители от предприятията, спрямо 40 % от тези, които не са участвали в програмата. Над 80 % от тези служители съобщават, че опитът им в чужбина е довел до разработването на по-иновативни учебни програми. От своя страна две трети от участващите университети посочват, че европейските проекти са допринесли и за приобщаването и равнопоставеността, във висшето образование, на социалните групи в по-неравностойно положение.

Констатира се също така, че участвалите в „Еразъм+“ студенти са по-удовлетворени от работата си, отколкото тези, които не са били в чужбина. Освен това тяхната кариера е с по-изразен международен аспект, а и в сравнение с останалите вероятността да работят в чужбина е почти два пъти по-голяма. „Еразъм+“ подпомага и предприемачеството. При всеки четири проекта за сътрудничество един е допринесъл за повишаване на квалификацията в областта на предприемачеството и е подкрепил предприемачески инициативи. Една трета от проектите са помогнали за създаването на нови предприятия и на предприятия, образувани чрез обособяване от друго предприятие.

Контекст

Между 2014 г. и 2018 г. по линия на програмата „Еразъм+“ над 2 млн. студенти и служители във висши учебни заведения са се учели, обучавали или преподавали в чужбина. По същото време ЕС е финансирал близо 1 000 стратегически партньорства по „Еразъм+“ между институциите за висше образование, както и 93 алианса на познанията между университетите и бизнеса. В над 40 % от тези инициативи студентите и служителите от висши учебни заведения са придобили авангардни умения в областта на околната среда и изменението на климата, енергетиката и ресурсите, информационните и комуникационните технологии, предприемачеството и др.

В двете проучвания – на въздействието на „Еразъм+“ върху висшето образование и на стратегическите партньорства и алиансите на познания при висшето образование по линия на „Еразъм+“ – бе оценено въздействието на програмата върху двете основни ползващи се от нея групи: физическите лица и организациите.

При първото проучване бяха обработени почти 77 000 отговора, в т.ч. около 47 000 от студенти, участвали в „Еразъм+“, 12 000 от дипломирани студенти, участвали в „Еразъм +“, и 10 000 от участвали в „Еразъм+“ служители от висши учебни заведения. Резултатите от второто проучване са извлечени от отговорите на 258 стратегически партньорства по „Еразъм+“ и алианси на познанията (представляващи 504 организации), получили финансиране по „Еразъм+“ за периода 2014—2016 г., както и от обстойните анализи на 26 казуса.

За повече информация

Проучване на въздействието на „Еразъм+“ върху висшето образование 

Проучване на стратегическите партньорства и алиансите на познанията при висшето образование по линия на „Еразъм+“

Информационен документ

„Еразъм+“

Източник: Европейска комисия

ОТКРИТ УРОК “ЗНАНИЯ ЗА ЕВРОПА” В СУ “БРАТЯ МИЛАДИНОВИ” – 17 МАЙ 2019 Г.

DSCN7108

На 17 май 2019 г. ИЦ “Европа директно – Пловдив” проведе открит урок на тема “Знания за Европа” в Средно училище “Братя Миладинови” в гр. Пловдив. Усилията на Поли и Ели вдъхновиха децата от училището, което доведе до нови партньорства и планиране на съвместни дейности между училището и училищното ръководство с Европейския информационен център и за следващата учебна година.

Снимки от проведеното събитие можете да разгледате ТУК.

ОТКРИТ УРОК “ЗНАНИЯ ЗА ЕВРОПА” В СУ “БРАТЯ МИЛАДИНОВИ” – 17 МАЙ 2019 Г.