Евродепутатите призовават Европейската комисия да изготви директива за минимални стандарти за малцинствата в Европа, която да съдържа измерими етапни цели и мерки за прекратяване на дискриминацията от страна на държавите членки.

В незаконодателна резолюция, приета във вторник с 489 гласа „за“, срещу 112 гласа „против“ и 73 гласа „въздържал се“, евродепутатите призовават за общо определение на малцинства и препоръчва приемането на определението, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Евродепутатите подчертават, че държавите на ЕС трябва да гарантират равни културни, езикови и образователни права на националните малцинства, които представляват 8% от гражданите на ЕС. В резолюцията те подчертават нуждата от реформа на системата на ЕС за защита на малцинствата, която трябва да бъде съпроводена от оценка на политиките в държавите членки в тази област.

Правата на ромското население

Резолюцията изразява дълбока загриженост от броя на ромите без гражданство в Европа, които често биват маргинализирани. Евродепутатите призовават държавите членки да сложат край на случаите с липсата на гражданство на тази малцинствена група, за да гарантират, че те могат да се ползват с основните си човешки права.

Защита и популяризиране на малцинствените езици

Евродепутатите подчертават важността на защитата и популяризирането на регионалните и малцинствените езици. Около 10% от населението на ЕС понастоящем говори малцинствен език. Текстът насърчава Европейската комисия и държавите членки да предприемат мерки, които да гарантират, че регионалните и малцинствени езици са представени в учебните програми и медиите.

Цитати

Докладчикът Jozsef Nagy (ЕНП, Словакия) коментира „Нашата най-важна цел е да намалим речта на омразата и проблемите, които произтичат от нея. Всички европейски граждани трябва да могат да използват майчиния си език без страх на улицата и на обществените места. Искаме да изградим мостове между културата на мнозинството и на малцинствата, така че те да се приемат и подкрепят взаимно. ЕС трябва да зачита своето езиково и културно разнообразие”.

Източник: Европейски парламент

Парламентът потвърди във вторник предварително постигнатото през юни съгласие със Съвета на ЕС относно енергийната ефективност (434 гласа „за“, срещу 104 „против“ и 37 „въздържал се“), възобновяемите източници (495 гласа „за“, срещу 68 „против“ и 61 „въздържал се“) и управлението на Енергийния съюз (475 гласа „за“, срещу 100 „против“ и 33 „въздържал се“) – три основни законодателни досиета, които са част от пакета от мерки „Чиста енергия за всички европейци“.

До 2030 г. енергийната ефективност в ЕС трябва да се подобри с 32.5%, като делът на енергията от възобновяеми източници трябва да представлява поне 32% от крайното брутно потребление в ЕС. И двете цели ще се преразгледат преди 2023 г. и могат само да бъдат увеличени, но не и намалени.

По-ниски сметки и правото да станеш потребител на собствена енергия

С по-ефективна енергия европейците ще имат по-ниски сметки. В допълнение, Европа ще намали зависимостта си от външни доставчици на нефт и газ, ще подобри качеството на въздухa и ще защити климата.

За пръв път държавите членки ще бъдат задължени да предложат специфични мерки за енергийна ефективност в полза за онези, които са засегнати от енергийна бедност.

Държавите членки трябва да осигурят правото на гражданите да генерират възобновяема енергия за собствено потребление, да я съхраняват и да продават излишъка от продукцията.

Към второ поколение биогорива

Биогоривата от второ поколение могат да изиграят важна роля за намаляването на въглеродния отпечатък от транспортните средства. До 2030 г. поне 14% от горивата за превозни цели трябва да идват от възобновяеми източници.

Биогоривата от първо поколение обаче, представляващи висок риск за „непреки промени в земеползването“ (т.е. преобразуване на почва, която не се използва за хранителните култури – като пасища и гори – към такава за хранителни култури, което увеличава емисиите на CO2) и няма да се броят към целите на ЕС за възобновяема енергия от 2030 г. След 2019 г. приносът на биогоривата от първо поколение към тези цели постепенно ще намалее докато не достигне нулева стойност през 2030 г.

Ново управление за постигането на Енергийния съюз

Всяка държава членка трябва да представи 10-годишен „интегриран национален план за енергетиката и климата“ с национали цели, приноси, политики и мерки до 31 декември 2019 г., както и на всеки десет години след това.

Цитати

Докладчикът за енергийна ефективност Мирослав Похе (С&Д, Чехия) отбел яза: „Повишаването на енергийната ефективност е от полза за всички европейци. Това е добра сделка за нашите граждани, която ще допринесе за намаляване на енергийното потребление и по този начин ще намали сметките. Но това е също добра новина за конкурентоспособността на европейската промишленост, тъй като се намаляват разходите и се стимулират инвестициите“.

Хосе Бланко Лопес (С&Д, Испания), докладчик за възобновяемите източници, коментира: „Ние отнехме стимула за инвестиции в нови продукции на биогорива от хранителни култури и насърчихме биогоривата от ново поколение. Успяхме също така да засилим правото на потребление на собствена енергия и включихме желанието на Парламента за забрана на такси и разноски за потребление на собствена енергия до 2026 г.“

Следващи стъпки

След като Съветът на ЕС официално приеме споразумението, новите правила ще бъдат публикувани в Официалния вестник на ЕС и ще влязат в сила 20 дни по-късно. Регламентът за управление директно ще влезе в сила в държавите членки, докато новите елементи от другите две директиви ще трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства най-късно 18 месеца след влизането им в сила.

Източник: Европейски парламент

   В междинен доклад за дългогодишната финансова рамка на ЕС, който ще бъде разгледан в пленарна зала на 13 ноември и гласуван на следващия ден, Парламентът „изразява съжаление, че до момента не се наблюдава осезаем напредък“ в консултациите между страните членки по темата. Депутатите искат редовни срещи между преговорния екип на ЕП и председателствата на Съвета.

Ако договарянето на дългосрочния бюджет се забави, това може да доведе до недостиг на средства за ключови програми на ЕС и загуба на работни места, свързани с европейски проекти. Това вече се е случвало преди ‒ сега действащият бюджет бе приет със закъснение и това се отрази неблагоприятно на някои програми.

Адекватно финансиране за бъдещето

По време на дебат в бюджетната комисия на 9 октомври депутатът Ян Олбрихт (ЕНП, Полша), който е един от четиримата съавтори на междинния доклад, посочи, че дискусиите в момента засягат структурата и гъвкавостта на бюджета, както и конкретните числа за всяка една програма.

Депутатите смятат, че предложението на Комисията бюджетът да се равнява на 1,1% от брутния национален доход на 27-те страни членки след Брекзит е недостатъчно и би направило ЕС неспособен да изпълни своите политически ангажименти.

Вместо това докладът призовава за покачване на нивото на финансиране на 1,3% от брутния национален доход. По думите на Изабел Тома (С&Д, Франция), съавторка на доклада, това би осигурило бюджет, „приспособен към политиките, които ЕС е обявил“.

Депутатите се обявяват против съкращения на средствата за ключови програми на ЕС като тези за кохезионната политика и селскостопанската политика, Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост.

В същото време Парламентът настоява за съществено увеличение на средствата за политиката за климата с цел изпълнение на поетите от ЕС ангажименти в Споразумението от Париж.

Източници на приходи

От гледна точка на приходната част докладът на ЕП настоява, че споразумение за дългосрочния бюджет е възможно, само ако ЕС получи повече собствени ресурси. Към момента по-голямата част от финансирането идва под формата на преки вноски от държавите членки, а системата на собствените ресурси на ЕС е „сложна, несправедлива и непрозрачна“ според доклада на ЕП.

Текстът се обявява за модернизиране на вноските от ДДС и от мита, но и за постепенното въвеждане на нови източници на ресурси. Ако това се случи, „ние ще можем да си позволим намаление на вноските от страните членки, основани на брутния национален доход“, заявява съавторът на доклада Жерар Депре (АЛДЕ, Белгия).

Парламентът подкрепя предложението на Комисията от май за кошница от нови собствени ресурси, сред които да бъдат единният корпоративен данък, данък върху енергията и пластмасовите опаковки.

„Ние обаче бихме искали да разширим този списък на собствените ресурси с данък за дигиталните компании и върху финансовите транзакции“, посочи съавторът на доклада Януш Левандовски (ЕНП, Полша).

Източник: Европейски парламент