Уважаеми колеги и приятели,

В периода  15 септември— 20 септември 2017 година Център „Образование за демокрация“ съвместно с информационен център „Европа Директно – Пловдив“ са идентифицирали нови програми и конкурси за проекти, които са обобщени в поредния 211 брой на нашия информационен бюлетин.

Можете да го изтеглите от тук –Бюлетин 211

За да се отключи пълният потенциал на основаната на данни европейска икономика, Комисията предлага нов набор от правила, уреждащи свободното движение на нелични данни в ЕС. Заедно с вече съществуващите правила за личните данни новите мерки ще дадат възможност за съхраняване и обработка на нелични данни в целия Съюз, за да се повиши конкурентоспособността на европейските предприятия и да се модернизират обществените услуги в ефективен единен пазар на ЕС за услуги, свързани с данни. Премахването на ограниченията във връзка с локализирането на данни се счита за най-важния фактор, за да може основаната на данни икономика да удвои стойността си и да достигне 4 % от БВП през 2020 г.

Андрус Ансип, заместник-председател на Комисията, отговарящ за цифровия единен пазар, заяви: „Цифровата икономика на Европа е все още силно фрагментирана поради ограничения, свързани с националните граници. Това пречи на Европа да реализира по-силен растеж на цифровата си икономика. Нашето предложение, заедно с правилата за защита на личните данни, ще направи възможно свободното движение на всички видове данни в рамките на единния пазар. Свободното движение от данни ще направи по-лесно за МСП и стартиращите предприятия да разработват нови иновационни услуги и да навлизат на нови пазари.“

Мария Габриел, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество заяви: „За да осигурим успеха на Европа в новата ера на цифровата икономика, се нуждаем от стабилни и предвидими правила за движението на данните. Гражданите и предприятията ще се ползват от по-добри продукти и услуги, тъй като все повече и повече данни ще бъдат на разположение за иновации, основани на данни. Премахването на пречките пред трансграничното движение на данни е от съществено значение за конкурентоспособността на европейската икономика, основана на данни.“

Свободно движение на нелични данни

Рамка, която е ясна, разбираема и предсказуема, ще допринесе за по-конкурентоспособен и интегриран пазар на ЕС за услуги по съхранение и обработка на данни. В рамката се предлагат:

1. Принципът на свободното движение на нелични данни през границите: Държавите членки вече не могат да задължат организациите да локализират съхранението или обработването на данни в техните граници. Ограниченията ще бъде оправдани само поради причини, свързани с обществената сигурност. Държавите членки ще трябва да уведомяват Комисията за новите или съществуващите изисквания за локализиране на данни. Благодарение на свободното движение на нелични данни предприятията ще могат по-лесно и с по-малко разходи да извършват трансгранична дейност, без да е необходимо да дублират информационните си системи или да запазват същите данни на различни места.
2. Принципът на наличност на данните за регулаторен контрол:Компетентните органи ще могат да упражнят правото си на достъп до данни, където и да се съхраняват или обработват в ЕС. Свободното движение на нелични данни няма да засегне задълженията на предприятията и други организации да предоставят определени данни за целите на регулаторния контрол.
3. Разработването на кодекси за поведение на равнището на ЕС, за да се премахнат пречките пред смяната на доставчиците на услуги за съхранение „в облак“ и пред пренасянето на данни обратно към собствените информационни системи на потребителите.

Ползи за предприятията и гражданите

Новите правила ще доведат до повишаване на правната сигурност и доверието на предприятията и организациите. Те също така ще проправят пътя за истински единен пазар на ЕС за услуги по съхранението и обработката на данни, което води до конкурентоспособен, безопасен и надежден европейски сектор на услугите „в облак“ и до по-ниски цени за потребителите на услуги за съхранение и обработка на данни. Тъй като с новите правила се цели да се увеличи доверието, очаква се, че предприятията ще използват повече услуги „в облак“ и ще се чувстват по-сигурни при навлизането на нови пазари. Те ще могат също така да преместят своите вътрешни информационни ресурси в най-рентабилните места. В крайна сметка това означава по прогнози допълнителен растеж на БВП на ЕС с 8 милиарда евро годишно.

Новите мерки допълват законодателството за защита на личните данни като допълнителна стъпка към истински функциониращо общо европейско пространство на данни.

Контекст

Премахването на пречките пред свободното движение на нелични данни е едно от най-важните действия, обявени в междинния преглед на стратегията за цифровия единен пазар. Настоящото предложение допълва мерките за изграждане на основана на данни европейска икономика, стартирани през януари 2017 г. Предложението се основава и на преразглеждането на Европейската рамка за оперативна съвместимост с оглед на по-добро цифрово сътрудничество между публичните администрации в Европа.

В заключенията си от декември 2016 г. Европейският съвет призова за действия в областта на свободното движение на данни. За това призовава и естонското председателство на Съвета на ЕС в своята Визия относно свободното движение на данни, а също и членове на Европейския парламент.

Оползотворяването на цифровите възможности, включително използването на основаните на данни технологии и услуги, е и една от целите на представената вчера цялостна стратегия за промишлената политика.

Днес Комисията започна и обществена консултация, за да оцени прилагането на Директивата за информацията в обществения сектор. С нея се цели да се съберат становища относно това как да се подобрят достъпността и повторното използване на публични и публично финансирани данни, както и относно достъпа до данни от обществен интерес, притежавани от частни лица.

За повече информация

Рамка на свободното движение на нелични данни в ЕС — Въпроси и отговори

Информационен документ: Свободно движение на нелични данни

Информационен документ: Изграждане на европейска икономика, основана на данни

Регламент за свободното движение на нелични данни

Обществена консултация за икономиката, основана на данни: обзорен доклад

Цифров единен пазар: проучване относно ограниченията във връзка с локализирането на данни

Съобщение „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ от януари 2017 г.

Съобщение „Междинен преглед на стратегията за цифровия единен пазар“ от май 2017 г.

#DataEconomy #freeflowofdata #dataflows #EUdataFF

Източник: Европейска комисия

На 13 септември, в годишната си реч за състоянието на Съюза, председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер заяви: „През последните три години постигнахме напредък в безопасността на европейците онлайн. Но Европа все още не е добре оборудвана срещу кибератаки. Ето защо днес Комисията предлага нови инструменти, включително европейска агенция за киберсигурност, които да ни помогнат да се защитим от тези атаки.“

Европейците възлагат голямо доверие на цифровите технологии. Те отварят нови възможности за свързване на гражданите, улесняват разпространението на информацията и изграждат гръбнака на европейската икономика. Те обаче също така доведоха до нови рискове, тъй като недържавни и държавни участници все по-често се опитват да крадат данни, да извършват измами и дори да дестабилизират правителства. През изминалата година са били извършвани повече от 4 000 кибератаки на ден посредством софтуер за изнудване и 80 % от европейските компании са станали жертва на поне една кибератака. Само за последните четири години икономическото въздействие от киберпрестъпността е нараснало петкратно.

За да осигури на Европа подходящите инструменти за посрещане на кибератаки, Европейската комисия и върховният представител предлагат широк набор от мерки за повишаване на киберсигурността в ЕС. Сред тях е предложението за създаване на нова агенция на ЕС за киберсигурност, която да подпомага държавите членки при посрещането на кибератаки, и за въвеждане на нова европейска схема за сертифициране, която да гарантира, че продуктите и услугите в света на цифровите технологии са безопасни за ползване.

Федерика Могерини, заместник-председател и върховен представител, заяви: „ЕС ще се стреми към международна киберполитика, насърчаваща отворено, свободно и сигурно киберпространство, ще подпомага усилията за разработване на стандарти за отговорно поведение на държавите и ще прилага международното право и мерки за изграждане на доверие в областта на киберсигурността.“

Андрус Ансип, заместник-председател на Комисията, отговарящ за цифровия единен пазар, заяви: „Нито една държава не може да посрещне сама предизвикателствата, свързани с киберсигурността. Нашите инициативи засилват сътрудничеството, за да могат държавите от ЕС заедно да се справят с тези предизвикателства. Предлагаме и нови мерки за стимулиране на инвестициите в иновации и за насърчаване на киберхигиената.“

Джулиан Кинг, комисар, отговарящ за Съюза на сигурност, заяви: „Трябва да работим заедно, за да изградим устойчивост, да стимулираме технологичните иновации, да увеличим възможностите за възпиране на атаки, да засилим проследимостта и отчетността и да използваме в максимална степен международното сътрудничество с цел укрепване на колективната ни киберсигурност.“

Мария Габриел, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество, заяви: „Трябва да укрепим доверието на гражданите и предприятията в света на цифровите технологии, особено в момент, когато мащабните кибератаки стават все по-често явление. Искам високи стандарти в областта на киберсигурността, които да се превърнат в новото конкурентно предимство на нашите предприятия.“

Скорошните атаки посредством софтуер за изнудване, драстичното увеличаване на престъпната дейност в киберпространството, нарастващото използване на киберинструменти от страна на държавни участници за постигане на геополитическите им цели и диверсификацията на инцидентите с киберсигурността обосновават необходимостта ЕС да изгради по-силна устойчивост на кибератаките и да създаде ефективен механизъм за кибервъзпиране и за отговор с наказателноправни средства на кибератаките, за да бъдат по-добре защитени европейските граждани, предприятия и публични институции. Днешният пакет от мерки в областта на киберсигурността третира именно тези въпроси.

Изграждане на устойчивостта на ЕС: силна агенция на ЕС за киберсигурност

Агенция на ЕС за киберсигурност: Като се използва опита на съществуващата Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), на новата агенция ще бъде предоставен постоянен мандат да подпомага държавите членки при предприемането на ефективни мерки за предотвратяване на кибератаки и за противодействието им. Агенцията ще подобри готовността на ЕС за реакция, като организира годишни общоевропейски учения по киберсигурност и като осигурява по-добър обмен на знания и информация за заплахичрез създаването на центрове за обмен и анализ на информация. Това ще подпомогне прилагането на Директива за мрежова и информационна сигурност, в която са предвидени задължения за националните органи да докладват в случай на сериозни инциденти.

Агенцията за киберсигурност също така ще помогне за въвеждането и прилагането на общоевропейска нормативна уредба за сертифициране, предложена от Комисията с цел гарантиране на съответствие на продуктите и услугите с изискванията за киберсигурност. По същия начин, по който етикетите на храните дават на потребителите надеждност относно това, което консумират, новите европейски сертификати за киберсигурност ще осигурят надеждността на милиарди устройства („интернет на нещата“), които са в основата на съвременните критични инфраструктури, като енергийните и транспортните мрежи, но също и новите потребителски устройства, като например свързаните автомобили. Сертификатите за киберсигурност ще се признават във всички държави членки, което ще доведе до намаление на административната тежест и цените[1] за дружествата.

Засилване на капацитета на ЕС в областта на киберсигурността

ЕС има стратегически интерес да гарантира, че технологичните инструменти за гарантиране на киберсигурността се разработват по начин, който позволява на цифровата икономика да се развива, като същевременно се защитават сигурността, обществото и демокрацията ни. Това включва защитата на критичен хардуер и софтуер. За да се засили капацитетът на ЕС в областта на киберсигурността, Комисията и върховният представител предлагат:

• Европейски експертен център за научни изследвания в областта на киберсигурността (през 2018 г. предстои стартирането на пилотен проект). В сътрудничество с държавите членки той ще спомогне за разработването и въвеждането на инструментите и технологиите, необходими, за да сме в крак с непрестанно променящата се заплаха и да гарантираме, че нашите защитни механизми са също толкова съвременни от технологична гледна точка, колкото и използваните от киберпрестъпниците средства. Центърът ще допълва усилията за изграждане на капацитет в тази област на равнище ЕС и на национално равнище.
• Концепция за начина, по който Европа и държавите членки могат да реагиратбързо, оперативно и в унисон, когато започне мащабна кибератака. Предложената процедура е установена в препоръка, приета миналата седмица. Препоръката също така призовава държавите членки и институциите на ЕС да създадат механизъм на ЕС за реакция при кризи в областта на киберсигурността, за да приведат концепцията в действие. Процедурата ще бъде редовно изпитвана по време на учения по управление на киберкризи и други кризи.
• Повече солидарност: В бъдеще би могла да се разгледа възможността за създаване на нов фонд за реакция при спешни случаи в областта на киберсигурността в полза на тези държави членки, които отговорно са изпълнили всички мерки за киберсигурност, изисквани съгласно правото на ЕС. Фондът би могъл да предоставя спешна подкрепа в помощ на държавите членки — по същия начин, по който механизмът на ЕС за гражданска защита се използва за предоставяне на помощ при случаи на горски пожари или природни бедствия.
• Засилване на способностите за киберотбрана: Държавите членки се насърчават да включат киберотбраната в рамките на постоянното структурирано сътрудничество и на Европейския фонд за отбрана, за да бъдат подпомагани проектите в областта на киберотбраната. Европейският експертен център за научни изследвания в областта на киберсигурността би могъл също да бъде допълнен с измерение, свързано с киберотбраната. За да бъде преодолян недостигът на умения в областта на киберотбраната, през 2018 г. ЕС ще създаде платформа за обучение и образование в областта на киберотбраната. ЕС и НАТО заедно ще насърчават сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите, свързани с киберотбраната. Ще бъде задълбочено сътрудничеството с НАТО, включително участието в паралелни и координирани учения .
• Засилено международно сътрудничество: ЕС ще засили реакцията си на кибератаки чрез прилагане на Рамката за съвместен дипломатически отговор на ЕС на злонамерените дейности в киберпространството и чрез подкрепа за стратегическа рамка за предотвратяване на конфликти и за стабилност в киберпространството. Това ще бъде придружено от нови усилия за изграждане на киберкапацитет с цел подпомагане на трети държави при справянето с киберзаплахи.

Предприемане на ефективни наказателноправни мерки

Предприемането на по-ефективни мерки в областта на правоприлагането, насочени към откриване, проследяване и наказателно преследване на киберпрестъпниците, е от основно значение за създаването на силно възпиращо действие срещу извършването на киберпрестъпления. Ето защо Комисията предлага да се засили възпиращият ефект чрез нови мерки за борба с измамата и подправянето на непарични платежни средства.

Предложението за директива ще засили възможностите на правоприлагащите органи за противодействие на този вид престъпност чрез разширяване на обхвата на съставите на престъпленията, свързани с информационни системи, за да бъдат включени в него всички платежни трансакции, включително трансакциите чрез виртуални валути. Чрез законодателния акт също така ще бъдат въведени общи правила относно размера на наказанията и ще бъде изяснен обхвата на компетентността на държавите членки по такива престъпления.

За да се засили ефективното разследване и наказателно преследване на престъпления, извършвани чрез кибернетични средства, в началото на 2018 г. Комисията ще представи също така предложения за улесняване на трансграничния достъп до цифрови доказателства. Освен това до октомври Комисията също така ще представи своите размисли във връзка с ролята на криптирането в наказателните разследвания.

Контекст

Последните данни показват, че заплахите в киберпространство се развиват бързо и че обществеността възприема киберпрестъпността като значима заплаха. Докато атаките посредством софтуер за изнудване са нараснали с 300 % от 2015 г. насам, икономическото въздействие на киберпрестъпността е нараснало петкратно от 2013 до 2017 г. и някои проучвания сочат, че то би могло да претърпи допълнително четирикратно увеличение до 2019 г. 87 % от европейците считат, че киберпрестъпността е значимо предизвикателство за вътрешната сигурност на ЕС.

Насоките за работата на Комисията в тази област се съдържат в Европейската програма за сигурност и междинния преглед на стратегията за цифров единен пазар, в които са очертани основните действия за повишаване на киберсигурността. Предложените днес мерки допълват вече съществуващите правила и попълват празнотите в областите, в които киберзаплахите се претърпели развитие след приемането на стратегията на ЕС за киберсигурността от 2013 г., в изпълнение на ключовия приоритет за оказване на подкрепа на държавите членки при осигуряването на вътрешната сигурност, заложен в декларацията и пътната карта от Братислава.

За повече информация

Въпроси и отговори — Състояние на Съюза 2017 г. — киберсигурност: Комисията засилва своята реакция на кибератаки

Информационен документ относно предложенията в областта на киберсигурността

Информационен документ относно Агенцията на ЕС за киберсигурност

Информационен документ относно борбата срещу измамите и подправянето на непарични платежни средства

Документи, приети на 13 септември

[1] В Обединеното кралство и Франция например цената за сертифицирането на интелигентни измервателни уреди възлиза на около 150 000 евро.

Източник: Европейска комисия

На 18 септември в Дома на Европа в София се проведе кръгла маса на тема „България и ЕС: модерни и устойчиви политики в областта на образованието, младежта и културата“. В събитието участваха евродепутати от Комисията по култура и образование на ЕП, представители на българските институции, както и представители на заинтересовани групи.