Участвайте в конкурса за младежката награда „Карл Велики“ за 2021 г.

Ако сте на възраст между 16 и 30 години и работите по проект с европейско измерение, младежката награда „Карл Велики“ е шанс да развиете инициативата си.

Младежката награда “Карл Велики”

Всяка година Европейският парламент и Международната фондация за наградата „Карл Велики“ в Аахен, Германия, организират конкурс за проекти, които демонстрират практически примери за сътрудничество и единение между младите хора в Европа.

Срокът за кандидатстване за изданието на конкурса през 2021 г. започна да тече от 9 ноември и ще приключи на 1 февруари 2021 г.

Национално жури във всяка страна от ЕС избира по един проект, а след това от селектираните 27 проекта се определят най-добрите три. Първата награда е парична сума от 7 500 евро, втората е на стойност 5 000 евро, а третата – 2 500 евро. Ако здравната ситуация позволява, наградите на победителите ще се връчат на церемония в Аахен през май 2021 г., на която ще бъдат поканени представители на всички проекти, избрани на национално ниво.

Правилата

Проектите трябва да отговарят на следните условия:

  • да утвърждават разбирателството в Европа и по света;
  • да спомагат за развитие на общо усещане за европейска идентичност и интеграция;
  • да служат като образец за младите хора в Европа;
  • да предлагат практически примери за това как европейците могат да живеят заедно като единна общност.

Открийте повече информация на уебсайта на наградата. За допълнителни въпроси можете да отправите запитване на имейл ECYP2021@EP.europa.eu

Наградата през 2020 г.

Поради пандемията от коронавирус церемонията по награждаването през май 2020 г. не успя да се проведе. Националните журита избраха проекти, представляващи всяка една страна, но крайните победители на европейско ниво не са определени. Предвижда се на церемонията в Ахен през май 2021 г. да бъдат обявени победители за 2020 и 2021 г.

Първо място в конкурса през 2019 г. спечели италианското радио предаване Europhonica IT за студенти и млади професионалисти. Втори се нареди финландският проект „Твоето европейско гражданство“, който дава възможност на младите хора да се запознаят с процеса на вземане на решения в ЕС и с европейските култури. Третото място бе за организацията „Мюсюлмани срещу антисемитизма“ от Австрия. Научете повече за победителите в конкурса през 2019 г.

В социалните мрежи

Използвайте хаштаг #ECYP2021, за да се включите в онлайн дискусията за наградата.

Календар
  • Краен срок за кандидатстване – 1 февруари 2021 г.
  • Подбор на национални проекти – до 15 март 2021 г.
  • Церемония по награждаване в Аахен – 11 май 2021 г.

Европейските ценности трябва да надделеят, дори и в извънредна обществена ситуация, заявяват евродепутатите

COVID-19 не трябва да застрашава ценностите на ЕС и демократичния процес на вземане на решения, предупреждава ЕП ©Wojtek RADWANSKI/AFP
  • Извънредните правомощия трябва да бъдат необходими, пропорционални, ограничени във времето и да подлежат на демократичен контрол
  • Забраните на демонстрации не следва да се използват за приемане на спорни мерки
  • Гарантиране на правата на всички хора, включително жените, ЛГБТИ лицата, бежанците и затворниците

Парламентът предупреждава за опасността от „злоупотреба с власт“ и призовава Комисията да засили усилията си, като предприеме правни действия, когато това е необходимо.

В петък Парламентът прие резолюция, в която се прави преглед на състоянието на европейските демократични ценности в контекста на националните мерки за справяне с пандемията от COVID-19, с 496 гласа „за“, 138 гласа „против“ и 49 гласа „въздържал се“.

По време на дебата в четвъртък с комисаря по правосъдието Дидие Рейндерс почти всички оратори изразиха загриженост относно правата на гражданите и уязвимите групи в редица държави от ЕС, в които са предприети извънредни мерки.

Отстояване на демократичните принципи и основните права

В резолюцията Парламентът посочва, че извънредните мерки представляват „риск от злоупотреба с власт“ и подчертава, че те трябва да бъдат необходими, пропорционални и временни, когато засягат демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Националните правителства следва да „не злоупотребяват с извънредните правомощия, за да приемат законодателство, което не е свързано с извънредната здравна ситуация породена от COVID-19“.

Освен това евродепутатите призовават страните на ЕС да

  • прекратят тяхното „извънредно положение“, или поне ясно да определят делегирането на правомощия на техните ръководители;
  • гарантират подходящ парламентарен и съдебен контрол;
  • се въздържат от необосновано ограничаване на свободата на събранията или забраняване на демонстрации,
  • се въздържат от приемане на мерки, които биха оказали сериозно въздействие върху основните права, като например сексуалните и репродуктивни права на жените (като фактическата забрана на правото на аборт в някои държави членки) в момент, в който опасенията свързани с общественото здраве, не позволяват надлежен демократичен дебат и безопасен протест;
  • отстояват правото на свободни и честни избори, особено във връзка с промените в изборното законодателство;
  • гарантират равни права за лицата, които се кандидатират на избори и водят кампании, както и да обмислят алтернативни форми на гласуване
  • проявяват максимална сдържаност при ограничаването на свободата на движение, особено във връзка с правото на семеен живот;
  • гарантират правото на образование, като осигурят достъп до обучение;
  • гарантират достъп до процедури за предоставяне на убежище въпреки пандемията и незабавно евакуират лагерите на гръцките острови и преместят лицата търсещи убежище в други държави членки; както и
  • намерят решения за защита на правата на обвиняемите чрез технологии или съдебно сътрудничество, и защитават правата на затворниците

Парламентът също настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на мерките от „първата вълна“, в допълнение към първоначалните коментари в първия си годишен доклад относно върховенството на закона, и да обмисли правни действия за защита на основните ценности на ЕС, когато това е необходимо.

Цитат

Докладчикът Хуан Фернандо Лопес Агилар (С&Д, Испания) заяви: „Тази пандемия се оказва най-тежката криза в историята на Европейския съюз. Въпреки това Европейският парламент изпълнява задължението си към гражданите, като се бори за техните права и свободи, особено когато правителствата използват пандемията за извинение да атакуват ценностите на ЕС. Комисията и държавите членки трябва да увеличат усилията си в защита на основните права, демокрацията и принципите на правовата държава по време на настоящата криза и да гарантират, че правителствата спазват демократичните принципи в предприеманите от тях мерки“.

Зеленият пакт: в какви устойчиви дейности ЕП иска да се инвестира

ЕП иска преход от неустойчиви към устойчиви икономически дейности, които повишават конкурентоспособността и създават работни места ©EP2020 
  • Държавите членки трябва да станат по-екологични и по-конкурентоспособни
  • Инвестициите трябва да са на принципа „ненанасяне на значителни вреди“
  • Публичните и частните инвестиции трябва да се допълват взаимно за запълване на празнотата в екологичните инвестиции

В петък Парламентът представи предложенията си за по-добро финансиране на „зеления преход“ към устойчива и въглеродно неутрална икономика.

В резолюция с необвързващ характер относно Плана за инвестиции за устойчива Европа и финансирането на Зеления пакт, която беше приета с 471 гласа „за“, 134 гласа „против“ и 83 „въздържал се“, се подчертава, че една от целите на Плана трябва да бъде преминаването от неустойчиви към устойчиви икономически дейности. Евродепутатите настояват, че със „зеления преход“ трябва да се намалят понякога големите различия между държавите членки, да се повиши конкурентоспособността и да се създадат устойчиви работни места.

Принципи при инвестирането

Членовете на ЕП споделят мнението, че публичните инвестиции следва да спазват принципа „ненанасяне на значителни вреди“, който се отнася за екологичните и за социалните цели, като например намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Само националните и регионалните програми с най-голям потенциал за постигане на тези цели следва да получават публично финансиране. Ето защо евродепутатите подчертават необходимостта от хармонизирани показатели за устойчивост и методика за оценка на въздействието. Критериите, установени с Регламента за таксономията, следва също да бъдат взети предвид, ако инвестицията отговаря на критериите за екологосъобразен преход. Освен това националните планове за възстановяване следва да бъдат приведени в съответствие с националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК).


Членовете на ЕП приветстват факта, че Планът за възстановяване на Европа от COVID-19 и съответните национални планове за възстановяване и устойчивост имат за цел ЕС да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е залегнало в законодателството на ЕС в областта на климата, включително междинните цели до 2030 г.

Те призовават за постепенно прекратяване на публичните и частните инвестиции в икономически дейности, които са вредни и замърсяват околната среда, когато са налице икономически осъществими алтернативи. В същото време евродепутатите уважават правото на държавите членки да избират своя енергиен микс и подчертават, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика трябва да запази равнопоставеността на предприятията в ЕС и да гарантира, че те остават конкурентоспособни, особено в случай на нелоялна конкуренция от трети държави.

Финансиране на Плана за инвестиции за устойчива Европа


Евродепутатите поставят въпроса дали Планът за инвестиции за устойчива Европа ще позволи мобилизирането на 1 трлн. евро до 2030 г., предвид неблагоприятните икономически перспективи след кризата от COVID-19. Те биха искали да знаят как новият дългосрочен бюджет на ЕС (МФР) може да допринесе за постигането на целите на Плана. Евродепутатите са загрижени, че в края на следващия бюджетен период може да се появят големи разлики във връзка със „зелените инвестиции“ и призовават за мерки за преодоляване на тези разлики както чрез частни, така и чрез публични инвестиции. Същевременно евродепутатите призовават Комисията да гарантира, че новата МФР няма да подкрепя или инвестира в дейности, които биха били вредни за околната среда в дългосрочен план.

Те подчертават, че публичните и частните инвестиции трябва да се допълват взаимно и че частният сектор не трябва да бъде изолиран. Членовете на ЕП приветстват решението на Европейската инвестиционна банка да посвети 50% от операциите си на действия в областта на климата и устойчивостта на околната среда от 2025 г. нататък. Те предлагат да се използва подходът „отдолу нагоре“, като ЕИБ трябва да насърчава диалога между публичния и частния сектор и да координира сътрудничеството с различни заинтересовани страни.

Цитати

Зигфрид Мурешан (ЕНП,Румъния). докладчик на комисията по бюджети на ЕП, заяви по време на дебата преди гласуването, че „се нуждаем от подходящи финансови ресурси, за да постигнем целите на Зеления пакт. За да станат тези цели постоянни, трябва да знаем как да ги финансираме в настоящия контекст, като работим заедно с европейските икономики и предприятия, а не срещу тях. За да постигнем тези цели, трябва да мобилизираме 1 трилион евро през следващите десет години. Признаваме ролята на бюджета на ЕС, политиката на сближаване, регионалната и селскостопанската политика и Фонда за справедлив преход. И накрая, считаме, че новите собствени ресурси са бъдещ източник на приходи, както и инструмент за стимулиране на екологизирането на равнище ЕС.“

Паул Танг (С&Д, Нидерландия), докладчик на комисията по икономически и парични въпроси на ЕП, заяви по време на същия дебат, че „Целта на настоящия доклад е да направи възможно постигането на нашите цели в областта на климата. Ние изграждаме мост между амбициите и реалността. Има четири стълба: на първо място, всички разходи на ЕС трябва да се подчиняват на принципа „ненанасяне на значителни вреди“; второ, паричните и финансовите институции на ЕС трябва да гарантират финансирането на целите; трето, частните инвестиции във вредни дейности следва постепенно да бъдат преустановени; и накрая, публичните средства трябва да се изразходват по устойчив начин. Освен това трябва да се борим с избягването на данъци, за да увеличим публичните приходи“.

EU4Health: евродепутатите проправят пътя за ефективна здравна програма на ЕС

  • Създаване на европейски механизъм за реагиране в областта на здравеопазването с цел ЕС да е по-добре подготвен
  • Необходима е европейска система за мониторинг, докладване и известяване с цел преодоляване на недостига на лекарства и медицински изделия
  • Подкрепа за цифровизацията в сектора на здравеопазването чрез европейско електронно здравно досие

 

Евродепутатите: нужна е амбициозна здравна програма на ЕС, за да се запълнят пропуските, разкрити по време на кризата с COVID-19, и да се посрещнат бъдещите заплахи за общественото здраве.

В петък Парламентът прие позицията си относно предложението на Комисията за значително засилване на действията на ЕС в здравния сектор чрез програмата „EU4Health“ („ЕС в подкрепа на здравето“), с 615 гласа „за“, 34 „против“ и 39 „въздържал се“.

Кризата с COVID-19 показа, че ЕС спешно се нуждае от амбициозна програма, за да гарантира, че здравните системи в Европа могат да се справят с бъдещи заплахи за здравето и че ЕС ще продължи да бъде регионът с най-добро здраве в света, заявяват евродепутатите. Според Парламента това нямаше да бъде възможно, ако бюджетът беше намален до 1,7 млрд. евро, както бе предложено от държавите членки. В неотдавнашния компромис относно дългосрочния бюджет на ЕС евродепутатите ги убедиха да утроят бюджета за програмите до 5,1 млрд. евро.

Трансгранични заплахи за здравето

„ЕС в подкрепа на здравето“ има за цел да подготви по-добре ЕС за сериозни трансгранични заплахи за здравето и да направи здравните системи по-устойчиви. Това ще позволи на ЕС да се справя не само с бъдещи епидемии, но и с дългосрочни предизвикателства като застаряване на населението и неравнопоставеност в здравеопазването.

Евродепутатите също настояват за по-голямо сътрудничество на равнище ЕС с цел по-добра подготвеност в случай на здравна криза, например като се подкрепи създаването на европейски механизъм за реагиране в областта на здравеопазването. Необходимо е също така да се създаде портал на ЕС за комуникация с обществеността с цел споделяне на потвърдена информация, изпращане на предупреждения на европейските граждани и борба срещу дезинформацията. Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията и Европейската агенция по лекарствата следва да имат засилен мандат.

Гарантиране на наличността и достъпността на лекарствата и медицинските изделия във всички държави членки

Кризата с COVID-19 открои многобройните слабости на националните здравни системи, включително тяхната зависимост от държави извън ЕС за доставка на лекарства, медицински изделия и лични предпазни средства. Ето защо програмата следва да подкрепи разработването на европейска система за мониторинг, докладване и известяване относно недостиг на лекарства, медицински изделия, ваксини, диагностични инструменти и други здравни продукти. Така ще се избегне разпокъсване на единния пазар и ще се осигури по-голяма наличност и финансова достъпност на такива продукти. Ще се ограничи също и зависимостта на техните вериги на доставка от държави извън ЕС.

С оглед на постигане на целите на програмата, в доклада също се предлага да се засили превенцията на заболявания чрез предприемането на мерки срещу здравни рискове, като например вредите свързани с алкохола и тютюнопушенето. Други акценти са постигане на по-устойчиви здравни системи и цифровизация в сектора на здравеопазването чрез създаването и използването на европейско електронно здравно досие. Членовете на ЕП също настояват за всеобщо здравно осигуряване, включващо достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, и засилване на борбата на ЕС срещу рака при взаимодействие с европейския план за борба с рака.

Евродепутатите предлагат да бъде създадена ръководна група с участието на независими експерти в областта на общественото здраве, която да спомогне за ефективното изпълнение на програмата.

Цитат

След гласуването докладчикът на Парламента Кристиан-Силвиу Бушой (ЕНП, Румъния) заяви: „Кризата с COVID-19 разкри необходимостта от ясно определени и адекватно финансирани здравни инструменти. Нужно е също да насърчим иновациите и да инвестираме повече в здравеопазването като цяло. От първостепенно значение беше да увеличим финансирането за програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ от 1,7 млрд. евро на 5,1 млрд. евро, за да можем да се справим с бъдещи пандемии и здравни заплахи и да направим здравните си системи по-устойчиви.“

Следващи стъпки

Парламентът вече е готов да започне преговори с държавите членки, така че програмата да бъде реализирана от началото на 2021 г.

Контекст

На 28 май 2020 г. Комисията представи нова самостоятелна програма „EU4Health“ („ЕС в подкрепа на здравето“) за периода 2021 – 2027 г. като част от плана за възстановяване. Преди това програмата в областта на здравето беше включена в първоначалното предложение за дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г. като част от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+).

COVID-19: как се справя ЕС със здравните аспекти на кризата (интервю)

Председателят на комисията по обществено здраве в ЕП Паскал Канфан (Обнови Европа, Франция) разисква здравните аспекти на кризата с коронавируса.

Европа отново е изправена пред растящ брой случаи на COVID-19. Какви уроци извлякохме от първата вълна?

Кризата с COVID-19 е предизвикателство без прецедент за нашите общества. Знаем, че ще се нуждаем от ваксина, но знаем също така, че ще отнеме време.

От първата вълна научихме, че координацията има ключово значение. Липсата на координация при мерките, при управлението на границите и методологиите за водене на здравна статистика бяха сред основните въпроси, по които бяха нужни подобрения.

Затова аз приветствам новото предложение на Европейската комисия за реагиране на трансгранични здравни кризи и за изменение на мандата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Европейската агенция по лекарствата (EMA).

Ако погледнем по-широко, тази криза позволи на ЕС да направи важна крачка напред в европейската интеграция с плана за възстановяванеНовата здравна програма на ЕС ще ни даде възможност да оказваме подкрепа на нашите болници, да гарантираме, че разполагаме с нужните медицински продукти, и най-вече да подкрепим нашите здравни работници, които водят битката през последните месеци. Трябва също така да се уверим, че икономическото възстановяване не влиза в противоречие с политиката ни за климата и околната среда.

Прочетете за усилията на ЕС за разработване на ваксини срещу COVID-19.

Най-вероятният изход от кризата е ефективна и безопасна ваксина. Прави ли ЕС достатъчно за подкрепа на разработването на ваксина и за осигуряването на достъп на всички европейци?

Обикновено създаването на ваксина отнема 10 години, така че това, което се опитваме да постигнем, е голямо предизвикателство. Комисията води преговори с фармацевтичните компании, за да направим така, че в момента, в който открием ваксина, да можем да я осигурим на всички европейци.

Подкрепяме действията на Комисията, но като председател на парламентарната комисия по обществено здраве аз съм поискал прозрачност по програмата за закупуване. В момента нямаме информация за клаузите в споразуменията за предварително закупуване между Комисията и фармацевтичните компании.

Ако искаме да изградим доверие, се нуждаем от прозрачност, особено по отношение на цени, места на производство, как са уредени правата на интелектуална собственост и въпроса с отговорността в случай на нанесени от ваксината вреди. Трябва също така да се уверим, че европейският бюджет се използва и контролира внимателно.

В началото на пандемията ЕС понесе критики за липсата на сътрудничество. Основната отговорност за здравната политика се носи от държавите членки, но можеше ли да бъде направено повече на ниво ЕС?

Европейският съюз трябва да има по-голяма роля при предотвратяването на бъдещи пандемии. Нито една държава членка няма инструментите да се справи с това сама.

Освен това здравеопазването и околната среда са взаимосвързани. Много експерти вече отправиха предупреждения за връзките между измененията в климата и пандемиите.

Във връзка с климатичната криза и особено с обезлесяването подобни пандемии могат да се случват по-често. Трябва да продължим с конкретните стъпки срещу промените в климата и да подготвим нашите системи на здравеопазване за тази възможност.

Запознайте се с хронологията на всички мерки на ЕС срещу COVID-19.