Днес, 22 април 2021 г. Информационен център „Европа директно – Провдив” в партньорство с  Център „Образование за демокрация” и Факултет по „Икономически и социални науки” на Пловдивски университет „П. Хилендарски” проведаха уебинар на тема: „Икономическият отговор на Европейския съюз за справяне с кризата Covid 19”.

Участниците в събитието – студенти и лидери на младежки НПО от Пловдив имаха възможност се информираха и проведоха дискусия над: Принципите на икономическия отговор на ЕС срещу кризата. Времевия хоризонт. Планът за възстановяване на Европа – полагане на основите на нашето бъдеще. Финансиране. Очакваното въздействие. Поставените изисквания от ЕК за изработването на Национални планове за възстановяване и устойчивост.

Европейската комисия прие амбициозен цялостен пакет от мерки, с чиято помощ потокът от парични средства към устойчивите дейности да се подобри в целия Европейски съюз. Осигурявайки на инвеститорите възможност да пренасочат инвестициите си към по-устойчиви технологии и предприятия, приетите днес мерки ще играят важна роля за превръщането на Европа в неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. С тяхна помощ ЕС ще бъде световен водач при определянето на стандарти за финансирането за устойчиво развитие.

Пакетът от мерки се състои от:

·         Делегирания акт за таксономията на ЕС в областта на климата, чието предназначение е да се подпомагат устойчивите инвестиции (т.е. инвестициите за устойчиво развитие), като се разясни кои икономически дейности допринасят най-много за изпълнението на екологичните цели на ЕС.

·         Предложение за Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ), което е предназначено за подобряване на потока от информация за устойчивостта в света на предприятията.

• Накрая, по силата на шест делегирани акта за изменение на разпоредбите за доверителните задължения и инвестиционните и застрахователните съвети финансовите предприятия, например консултанти, управители на активи или застрахователи, ще включват устойчивостта като фактор в процедурите си и в инвестиционните си съвети към клиентите.

Европейската комисия одобри изменението на четири оперативни програми (ОП), които ще увеличат наличното финансиране за инвестиции от REACT-EU с близо 562,5 милиона евро за България, Финландия, Франция и Литва.

Комисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра заяви: „Средствата, които четирите държави ще получат, ще им помогнат да създадат мост към дългосрочно възстановяване. Насърчавам другите държави да се възползват от възможностите, предоставени от REACT-EU, за да спомогнат за осигуряването на справедливо и приобщаващо възстановяване, както и за екологичния и цифровия преход.„

В България изменението на Оперативна програма „Региони в растеж” ще подпомогне дългосрочните промени в инфраструктурата, както и инвестициите в модерни здравни услуги.

Като част от Плана за въдстановяване на Европа – NextGenerationEU REACT-EU предоставя допълнително финансиране в размер на общо 47,5 милиарда евро (50,5 милиарда евро по текущи цени) за програмите по политиката на сближаване през 2021 г. и 2022 г. Мерките са насочени към подпомагане на устойчивостта на пазара на труда, работните места, МСП и семействата с ниски доходи, както и екологичния и цифровия преход и устойчивото социално-икономическо възстановяване.

Европейската комисия предприе стъпки, за да гарантира, че заемите по линия на временния инструмент за възстановяване NextGenerationEU ще бъдат финансирани при най-благоприятни условия за държавите — членки на ЕС, и техните граждани.

Комисията ще използва диверсифицирана стратегия за финансиране, за да мобилизира до 2026 г. средства в размер до около 800 милиарда евро по текущи цени. Този подход, който ще бъде в съответствие с най-добрите практики на емитентите на държавни дългови инструменти, ще позволи на Комисията да набере необходимите обеми по безпроблемен и ефикасен начин. Това също така ще привлече инвеститори в Европа и ще засили международната роля на еврото.

Въпреки че Комисията е вземала заеми и преди — в подкрепа на държавите — членки на ЕС, и трети държави — обемите, честотата и сложността на заемите по линия на инструмента NextGenerationEU наложиха фундаментална промяна в подхода към капиталовите пазари.

Диверсифицираната стратегия за финансиране съчетава използването на различни инструменти и техники за финансиране с открита и прозрачна комуникация с участниците на пазара. Тя ще помогне на Комисията в постигането на две основни цели: да се задоволят големите нужди от финансиране по линия на NextGenerationEU и да се постигнат желаните ниски разходи и нисък риск от неизпълнение в интерес на всички държави членки и техните граждани.

„Поставяме началото на нова европейска мрежа за сътрудничество за успешно реализиране на инициативата „Нов европейски Баухаус”. Тя обединява европейските  градове на иновациите и европейските столици на културата. Целта е обмен на добри практики и съвместни инициативи на местно ниво. Мрежата е отворена и към всички други градове в Европа”. Това заяви Мария Габриел при откриването на онлайн среща в Брюксел с кметовете на европейските столици на културата и европейските столици на иновациите.

Събитието е част от действията в рамките на приетия през октомври миналата година  Съвместен план за действие между Европейската комисия и Комитета на регионите, изготвен по инициатива на българския еврокомисар. Обсъдени бяха даването на видимост на добрите практики на местно ниво, възможните взаимодействия между образование, технологии, архитектура и култура и необходимостта от координация във връзка с екологичната трансформация.

„При зачитане на трите основни принципа – естетика, устойчивост и приобщаване, всеки проект на „Новия европейския Баухаус” ще бъде различен в отделните държави и региони, като се основава на местните потребности, традиции и перспективи за развитие. Споделеният опит ще доведе до допълнителни идеи за съчетаване на културата и иновациите с други области като образование, наука, младеж, дизайн, инженерство. Регионите и градовете са ключов фактор за успешното реализиране на пилотните проекти „Баухаус“, така че те да носят конкретни ползи за гражданите в контекста на екологичния преход “, коментира Мария Габриел.

Тя подчерта, че първите резултати от анализа на над 500 предложения, получени на уебсайта на инициативата, ясно показват, че е много важно взаимодействието между съществуващите мрежи на градовете. Освен това, българският еврокомисар наблегна на необходимостта от активното включване на гражданите при изпълнението на инициативата и на ролята на образованието за постигане на промяна в нагласите за превръщането на Европейския зелен пакт в културно явление. Мария Габриел даде пример с мисията за интелигентни градове по програма „Хоризонт Европа”, при която в резултат на участието на гражданите бяха предложени конкретни действия за постигане на амбицията за 100 неутрални по отношение на климата градове до 2030 г.

„Вече имаме 80 партньори на „Новия европейски Баухаус”. Успоредно с етапа на проектиране работим и за създаването на взаимодействия между съществуващите програми на ЕС в подкрепа на стартирането на първите пет пилотни проекта. По време на конференцията на високо равнище на 22-23 април ще обявим новите европейски награди „Баухаус“, заключи българският еврокомисар като насърчи участниците в срещата да се включат в предстоящото събитие и популяризират информацията за него.