Комисията по транспорт на ЕП подкрепя споразумението с министрите на ЕС

Споразумение между преговарящите от ЕП и Финландското председателство относно реформата в сектора на автомобилния транспорт бе одобрено от комисията по транспорт и туризъм на ЕП във вторник.

This picture taken on May 29, 2015 shows a general view of 8 km part Hemus Highway, build with the cofinancing from EU Funds in Sofia. EU/AFP/ Nikolay Doychinov

Изменените правила за командированите превозвачи, времето за почивка на превозвачите и по-стриктните правила за каботаж (временно превозване на стоки от превозвачи, установени извън приемащата държавата членка), имат за цел да прекратят нарушенията на конкуренцията в транспортния сектор и да предоставят по-добри условия за почивки на превозвачите.

По-справедлива конкуренция и борба с незаконни практики

Споразумението запазва съществуващите лимити за каботаж (три операции в рамките на седем дни), но въвежда регистриране на преминаването на граници с тахографа на превозните средства, с цел борба с нарушенията.

За да се предотврати „систематичния каботаж“, ще се въведе „срок на прекъсване“ от четири дни преди извършването на по-нататъшни каботажни операции в рамките на същата държава със същото превозно средство.

За справяне с проблема с т. нар. фирми „пощенски кутии“, транспортните дружества ще трябва да провеждат значителна част от дейностите си в държавата на регистрация. Новите правила също ще изискват връщането на камионите в държавата на оперативния център на компанията на всеки осем седмици.

Тъй като операторите все по-често използват микробуси за предоставянето на международни транспортни услуги, тези оператори (използващи леки търговски превозни средства над 2,5 тона) също ще трябва да отговарят на нормите на ЕС за транспортни оператори и ще трябва да оборудват микробусите с тахограф.

Ясни правила за командироването на превозвачите

Правилата на ниво ЕС за командироване на превозвачи ще дадат по-ясна правна рамка за прилагането на правилата за командированите работници в силно мобилния транспортен сектор с цел намаляване на различните национални подходи и гарантиране на справедливо заплащане за превозвачите.

Одобрените правила предвиждат правилата за командироване да се прилагат върху каботажните и трансграничните операции, с изключение на транзит, двустранните операции и двустранните операции с едно допълнително натоварване или разтоварване във всяка посока (или нула на отиване и две на връщане).

По-добри работни услови за превозвачите

Одобреният текст също включва изменения, които помагат за гарантирането на по-добри условия за почивка на превозвачите и им позволяват да прекарват повече време у дома.

Компаниите ще трябва да организират разписанията си по такъв начин, че международните превозвачи да имат възможност да се прибират у дома на редовни интервали (поне на всеки три или четири седмици в зависимост от работния график).

Задължителната почивка в края на седмицата, известна като редовната седмична почивка, не може да бъде взета в кабината на превозното средство, гласи съгласуваният текст. Ако тази почивката се взема извън дома, то настаняването трябва да бъде платено от компанията.

В извънредни случаи, новите правила позволяват на превозвачите да надвишават времето на шофиране при строги ограничения за стигане у дома за седмичната почивка, когато са много близо до основната база.

Временното споразумение относно правилата за командироването на шофьорите беше прието с 27 гласа „за“, срещу 22 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“.

Временното споразумение относно правилата за периодите за почивки беше прието с 27 гласа „за“, срещу 17 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

Временното споразумение относно правилата за достъп до пазара за превози на товари, беше прието с 32 гласа „за“, срещу 17 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“.

Следващи стъпки

За да влезе в сила, споразумението сега трябва да бъде одобрено от министрите на ЕС и после от пленарната зала на Парламента.

Правилата за командироване ще се прилагат 18 месеца след влизането в сила на правния акт. Правилата относно времето за почивки, което включва прибирането на превозвачите, ще се прилага 20 дни след влизането в сила на акта. Правилата относно връщането на камионите и други промени в правилата за достъпа до пазара ще се прилагат 18 месеца след влизането в сила на акта относно достъпа до пазара за превози на товари.

Допълнителна информация:

Източник: Европейски парламент

Покана за предложения за европейската мрежа на Cedefop за професионално образование и обучение

Logo_CedefopВ Официалния вестник на ЕС от 15 януари е публикувана открита покана за представяне на предложения в рамките на Европейска мрежа на Сеdefop относно професионалното образование и обучение.

Поканата има за цел да избере кандидат от Белгия, Чехия, Гърция, Ирландия и Нидерландия, с който Cedefop ще сключи 46-месечно рамково споразумение за партньорство.

Европейският център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) е агенция на Европейския съюз. Тя е създадена през 1975 г. и е със седалище в Гърция от 1995 г. Центърът е признат авторитетен източник на информация и експертни познания относно професионалното образование и обучение, уменията и компетенциите. Мисията му е да подпомага развитието на политика за европейско професионално образование и обучение (ПОО) и да допринася за нейното прилагане.

ReferNet е Европейската мрежа на Cedefop за експертни познания относно ПОО. Мисията, отредена на ReferNet, е да подпомага Cedefop чрез докладване за национални системи и политики за развитие на ПОО. Мрежата има 30 члена, наричани национални партньори на ReferNet, от държавите членки на ЕС, Исландия и Норвегия. Националните партньори на ReferNet са ключови институции, свързани с ПОО или с политиките в областта на пазара на труда в страната, която представляват.

Прогнозният бюджет, предвиден за четиригодишния срок на рамковите споразумения за партньорство, възлиза на 4 000 000 EUR съгласно ежегодните решения на бюджетния орган. Общият предвиден бюджет за годишния работен план за 2020 г. (продължителност на проекта: 12 месеца) е 980 000 EUR за 30-те партньори (от 28-те държави членки на ЕС, Исландия и Норвегия).

За да бъдат допуснати до участие, кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания:

– да бъдат публична или частна организация със статут на юридическо лице и правосубектност (физически лица не могат да кандидатстват);

– да са регистрирани в държава, където безвъзмездната помощ се прилага, т.е. в една от следните групи държави: ЕС-28 (Белгия, Чехия, Гърция, Ирландия и Нидерландия).

Заявленията за рамковото споразумение за партньорство трябва да бъдат изпратени най-късно до 14 февруари 2020 г.

Пълния текст на поканата можете да видите и изтеглите оттук:

Открита покана за представяне на предложения – GP/DSI/ReferNet_FPA/001/20 ReferNet – Европейска мрежа на Сеdefop относно професионалното образование и обучение (ПОО) (503.17 KB, PDF)

Покани за безвъзмездни средства за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави

В Официалния вестник на ЕС от 14 януари са публикувани покани за представяне на предложения относно предоставяне на безвъзмездни средства за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави.vegetables

Едната покана се отнася за Обикновени програми, а другата за Многонационални програми.

Общата цел на мерките за информиране и насърчаване е да се подобри конкурентоспособността на селскостопанския сектор на Съюза.

Специфичните цели на мерките за информиране и насърчаване са:

    – повишаване на осведомеността относно качествата на селскостопанските продукти от Съюза и относно високите стандарти, приложими към производствените методи в Съюза;

   – повишаване на конкурентоспособността и потреблението на селскостопанските продукти и на някои хранителни продукти от Съюза и подобряване на репутацията им както в рамките на Съюза, така и извън него;

   – повишаване на осведомеността за схемите за качество на Съюза и на тяхната разпознаваемост;

   – увеличаване на пазарния дял на селскостопанските продукти и на някои хранителни продукти от Съюза, като се обръща специално внимание на онези пазари в трети държави, които имат най-голям потенциал за растеж;

   – възстановяване на нормалните пазарни условия в случай на сериозни смущения на пазара, загуба на доверието на потребителите или други специфични проблеми.

В годишната работна програма на Комисията за 2020 г., приета с решение за изпълнение на 18 ноември 2019 г., се съдържа подробна информация за предоставянето на съфинансиране и за приоритетите за обикновени и многонационални програми на вътрешния пазар и в трети държави. Програмата може да се намери в интернет на следния адрес:

https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/key-policies/common-agricultural-policy/market-measures/promotion-eu-farm-products_bg

Крайният срок за подаване на предложения е 15 април 2020 г., 17:00 ч. CET (централноевропейско време).

Пълния текст на поканите можете да видите и изтеглите оттук:

Покана за представяне на предложения за 2020 г. за Обикновени програми – Безвъзмездни средства за мерки за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (595.61 KB, PDF)

Покана за представяне на предложения за 2020 г. за Многонационални програми – Безвъзмездни средства за мерки за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (708.15 KB, PDF)

Планът за инвестиции и Механизмът за справедлив преход на Европейския зелен пакт

EUGreendealЕвропейският съюз пое ангажимент до 2050 г. да стане първият неутрален по отношение на климата блок в света. Това изисква значителни инвестиции както от ЕС и националния публичен сектор, така и от частния сектор. Представеният на 14 януари 2020 г. план за инвестиции на Европейския зелен пакт — Планът за инвестиции за устойчива Европа — ще мобилизира публични инвестиции и ще спомогне за набавянето на частни средства чрез финансовите инструменти на ЕС, по-специално InvestEU, с което ще се генерират инвестиции в размер на най-малко 1 трилион евро.

Въпреки че всички държави членки, региони и сектори ще трябва да дадат своя принос за прехода, мащабът на предизвикателството пред тях не е един и същ. Някои региони ще бъдат особено засегнати и ще претърпят дълбоки икономически и социални промени. С Механизма за справедлив преход ще се осигури съобразена с конкретните нужди финансова и практическа подкрепа, с която да се помогне на работниците и чрез която ще се генерират необходимите инвестиции в тези региони.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: В центъра на въплътената в Европейския зелен пакт визия за това как Европа да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. са хората. Предстои ни безпрецедентна трансформация. Тя ще бъде успешна само ако е справедлива и само ако е от полза за всички. За да сме сигурни, че никой няма да бъде изоставен, ще окажем подкрепа на хората и регионите, които трябва да положат по-големи усилия за тази трансформация. Зеленият пакт налага големи инвестиционни потребности, които ще се превърнат във възможности за инвестиции. Планът, който представяме днес и който цели да се мобилизират най-малко 1 трилион евро, ще зададе посоката и ще отприщи поток от зелени инвестиции.

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс заяви: Преходът към неутралност по отношение на климата е необходим и чрез него ще се подобри благосъстоянието на хората и ще се повиши конкурентоспособността на Европа. Но това ще изисква повече усилия от страна на гражданите, секторите и регионите, които разчитат в по-голяма степен на изкопаемите горива. Механизмът за справедлив преход ще помогне на най-засегнатите, като привлече съответните инвестиции и предложи пакет от финансова и практическа подкрепа на стойност най-малко 100 милиарда евро. Това е нашият ангажимент за солидарност и справедливост.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, добави: За да се осъществи преходът на Европа към неутрална по отношение на климата икономика, са нужни политически ангажимент и мащабни инвестиции. Зеленият пакт е израз на нашата решимост да се справим с изменението на климата, която сега подкрепяме с план за финансиране. Първо, ще използваме бюджета на ЕС, за да привлечем частни средства за екологични проекти в цяла Европа и за да подкрепим регионите и хората, които са най-силно засегнати от прехода. Второ, ще създадем подходящите регулаторни стимули, за да могат зелените инвестиции да имат успех. И не на последно място, ще помагаме на публичните органи и на участниците на пазара да набелязват и подготвят такива проекти. Европейският съюз не е построен за един ден. Екологизирането на Европа също няма да настъпи изведнъж. Поставянето на устойчивостта в основата на методите ни на инвестиране изисква промяна в начина на мислене. Днес направихме важна крачка в тази посока.

Планът за инвестиции на Европейския зелен пакт

С Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт ще се мобилизират средства от ЕС и ще се създаде необходимата рамка за улесняване и стимулиране на публичните и частните инвестиции за прехода към неутрална по отношение на климата, екологична, конкурентоспособна и приобщаваща икономика. В допълнение към другите инициативи, обявени в рамките на Зеления пакт, Планът се основава на три измерения:

  • финансиране — мобилизиране на най-малко 1 трилион евро устойчиви инвестиции през следващото десетилетие. Частното финансиране ще бъде стимулирано от по-големия от всякога досега дял от бюджета на ЕС, предназначен за разходи за действия в областта на климата и околната среда, като ключова роля ще има Европейската инвестиционна банка;
  • законодателни и други мерки — осигуряване на стимули за набавянето и пренасочването на публични и частни инвестиции. Поставяйки устойчивото финансиране в центъра на финансовата система, ЕС ще предостави инструменти за инвеститорите и ще улесни устойчивите инвестиции от страна на публичните органи чрез насърчаване на екологосъобразното бюджетиране и възлагане на обществени поръчки, както и чрез разработването на начини за улесняване на процедурите за одобряване на държавните помощи за регионите в преход;
  • практическа помощ: Комисията ще окаже подкрепа на публичните органи и организаторите на проекти при планирането, изготвянето и изпълнението на устойчиви проекти.

Механизмът за справедлив преход

Механизмът за справедлив преход (МСП) е ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин, за да няма изоставени. Въпреки че всички региони ще се нуждаят от финансиране и че това е предвидено в Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт, Механизмът ще предоставя целева подкрепа за мобилизирането на най-малко 100 милиарда евро за периода 2021—2027 г. в най-засегнатите региони, за да се смекчат социално-икономическите последици от прехода. Механизмът ще генерира необходимите инвестиции в подкрепа на работниците и общностите, които разчитат на веригата за създаване на стойност, свързана с изкопаемите горива. Той ще допълни съществения принос от бюджета на ЕС, предоставян чрез всички пряко свързани с прехода инструменти.

Механизмът за справедлив преход ще има три основни източника на финансиране:

1) Фонд за справедлив преход, който ще получи средства от ЕС в размер на 7,5 милиарда евро, в допълнение към предложението на Комисията за следващия дългосрочен бюджет на ЕС. За да се възползват от своя дял от Фонда, държавите членки, в диалог с Комисията, ще трябва да определят допустимите територии чрез специални териториални планове за справедлив преход. Те освен това ще трябва да се ангажират да допринасят за всяко евро от Фонда за справедлив преход с едно евро от средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд плюс, както и да предоставят допълнителни национални ресурси. По този начин ще се осигури финансиране в размер между 30 и 50 милиарда евро, което ще мобилизира още инвестиции. Чрез Фонда ще се предоставят предимно безвъзмездни средства на регионите. С тези средства ще се помогне на работниците да развият умения и компетенции за пазара на труда на бъдещето, както и на МСП, стартиращите предприятия и инкубаторите, за да създадат нови икономически възможности в тези региони. С Фонда ще се подкрепят и инвестициите в прехода към чиста енергия, например в областта на енергийната ефективност.

2) Специална схема за справедлив преход в рамките на InvestEU за мобилизиране на инвестиции в размер до 45 милиарда евро. Целта на тази схема е да се привлекат частни инвестиции, включително в устойчива енергия и транспорт, които да са от полза за тези региони и да помогнат на техните икономики да намерят нови източници на растеж.

3) Механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор с Европейската инвестиционна банка, подкрепен от бюджета на ЕС, за мобилизиране на инвестиции в размер на 25—30 милиарда евро. Той ще служи за отпускането на заеми в публичния сектор, например за инвестиции в топлоснабдителни мрежи и саниране на сгради. Комисията ще представи законодателно предложение за създаването му през март 2020 г.

Механизмът за справедлив преход е нещо повече от инструмент за финансиране: разчитайки на платформа за справедлив преход, Комисията ще оказва техническа помощ на държавите членки и инвеститорите и ще гарантира участието на засегнатите общности, местните органи, социалните партньори и неправителствените организации. Механизмът за справедлив преход ще включва стабилна рамка за управление, в чиято основа ще бъдат териториалните планове за справедлив преход.

Контекст

На 11 декември 2019 г. Комисията представи Европейския зелен пакт, чиято амбиция е до 2050 г. ЕС да се превърне в първия в света неутрален по отношение на климата блок. Европейският преход към устойчива икономика изисква значителни инвестиции във всички сектори: за постигането на текущите цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. ще са необходими допълнителни инвестиции в размер на 260 милиарда евро годишно до 2030 г.

Успехът на Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт ще зависи от ангажираността на всички участници. От съществено значение е държавите членки и Европейският парламент да запазят по време на преговорите по предстоящата финансова рамка амбициозните цели на предложението на Комисията. От решаващо значение ще бъде и бързото приемане на предложението за регламент за Фонда за справедлив преход.

Комисията ще следи отблизо и ще оценява напредъка в хода на прехода. Като част от тези усилия всяка година Комисията ще провежда среща на високо равнище по въпросите на устойчивите инвестиции с участието на всички съответни заинтересовани страни и ще продължи да работи за насърчаването и финансирането на прехода. Комисията приканва инвестиционната общност да използва пълноценно благоприятните регулаторни условия и все по-нарастващите потребности от устойчиви инвестиции, а органите да поемат дейна роля в набелязването и насърчаването на такива инвестиции.

За повече информация

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА: Планът за инвестиции и Механизмът за справедлив преход на Европейския зелен пакт: обяснение

Информационни брошури

Инвестиране в неутрална по отношение на климата и кръгова икономика

Механизмът за справедлив преход — за да няма изоставени

Финансирани от ЕС проекти за екологизиране на икономиката

Съобщение на Комисията относно Плана за инвестиции за устойчива Европа

Предложение за регламент за създаване на Фонда за справедлив преход

Изменения на Регламента за общоприложимите разпоредби

Европейският зелен пакт

Парламентът подкрепя Европейския зелен пакт и призовава за по-високи амбиции

Евродепутатите приветстват планът на ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.

За това е необходима по-висока цел за намаление на емисиите от 55%
Подкрепа за амбициозен устойчив инвестиционен план за постигането на целите на Зеления пакт

Евродепутатите подкрепят Европейския зелен пакт, но подчертават предизвикателствата, включително справедлив и приобщаващ преход и необходимостта от високи междинни цели.

В сряда, 15 януари 2020 г., Парламентът прие своята позиция относно Европейския зелен пакт, който бе представен от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен по време на пленарния дебат през декември. Евродепутатите приветстваха Европейския зелен пакт и подкрепят амбициозен устойчив инвестиционен план, който има за цел да преодолее недостига на инвестиции. Те също призовават за адекватно финансиран механизъм за справедлив преход.

Ускоряване на намаляването на емисиите на парникови газове

Парламентът иска предстоящия закон за климата да включва по-амбициозни цели за намаляването на емисиите на ЕС за 2030 г. (55% през 2030 г. в сравнение с 1990, вместо „поне 50% към 55%“, както бе първоначално предложено от Комисията). ЕС трябва да приеме тези цели достатъчно време преди конференцията на ООН по отношение на климата през ноември, заявят евродепутатите. Те също искат междинна цел за 2040 г. за да се гарантира, че ЕС върви по пътя към достигането на неутралност по отношението на климата през 2050 г.

С цел да се предотврати изместване на въглеродните емисии породени от различията в амбициите по отношение на климата на световен мащаб, Парламентът призовава за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите съвместими с правилата на СТО.

Евродепутатите подчертават, че ще изменят всяко предложение за законодателство, за да съответства на целите на Зеления пакт. По-високи цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия, включително обвързващи национални цели за всяка държава членка за последното, както и преглед на други законодателства на ЕС в областта на климата и енергетиката са необходими преди юни 2021 г., добавиха те.

Резолюцията бе приета с 482 гласа „за“, 136 гласа „против“ и 95 „въздържал се“.

Парламентът подкрепи с голямо мнозинство предложението на Комисията за Зеления пакт и приветства факта, че ще има съответствие между всички политики на ЕС и целите на Зеления пакт. Земеделието, търговията и икономическото управление, както и други области на политиката сега трябва да се разглеждат и анализират в контекста на Зеления пакт“, каза Паскал Канфен (Обнови Европа, Франция), председател на комисията по околна среда на ЕП.

Допълнителна информация

Eвропейски зелен пакт (Предложение на Комисията)