На 24 октомври Парламентът ще гласува правила, които подобряват ефективността на Шенгенската информационна система – централизирана база данни, която подпомага граничния контрол и сътрудничеството между правораздавателните органи в 30 страни, включително и България.

Мерките са насочени към подобряване на борбата с тероризма и организираната престъпност, както и за овладяване на нелегалната имиграция.

Укрепване на границите

Засилената миграция и терористичните актове от последните години поставиха на преден план нуждата от засилване на граничния контрол. Някои страни върнаха проверките на вътрешни граници в Шенгенското пространство, които преди това бяха отменени съгласно правилата за свободно движение.

През декември 2016 г. Европейската комисия предложи пакет от законодателни предложения, изменящи правната рамка на Шенгенската информационна система. Целта е да се подобри функционирането на Шенгенското пространство.

„Шенгенската информационна система ще остане най-голямата, най-използваната, най-добре реализираната база данни в сферата на свободата, сигурността и правосъдието, като тя ще осигурява повече сигурност на нашите граждани“, заяви единият от докладчиците на Парламента Карлуш Коелю (ЕНП, Португалия).

Достъп до Шенгенската информационна система имат 22 страни от ЕС, които са членки на Шенгенското споразумение; още 4 страни от ЕС, които все още не са членки, но участват при определени условия (България, Великобритания, Румъния и Хърватия), и 4 страни извън ЕС (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Ирландия и Кипър не участват в Шенгенската информационна система.

Основните промени

Обновената система ще допринесе за овладяване на нелегалната имиграция, като ще направи възможен обменът на данни относно гражданите на страни извън ЕС, които трябва да бъдат върнат в родната им страна.

„Към момента държавите членки не обменят информация дали даден гражданин на трета държава е получил решение за връщане или не. Заради липсата на обмен на информация човек, който има задължение да се върне, може лесно да избегне това задължение, като отиде в друга страна от ЕС“, обяснява съдокладчикът Йерун Ленаерс(ЕНП, Нидерландия).

Държавите членки ще бъдат длъжни също така да споделят в системата данните за терористични актове и ще трябва да подават предупреждения в тази област.

Въвеждат се и предупредителни сигнали за деца, които са изложени на риск от насилие, принудителен брак или отвличане от родител, както и сигнали за идентифициране на престъпници.

Засилват се изискванията за защита на личните данни и контролът на надзорните органи за защита на данните.

Процедура

Шенгенската информационна система (ШИС) бе създадена през 1990 г. след премахването на проверките на вътрешните граници на Шенгенското пространство. Сегашната система, известна като ШИС II, бе одобрена през 2006 г. и започна да действа през 2013 г.

Парламентът и Съветът постигнаха неофициално споразумение за новите мерки през юни, което бе одобрено от комисията по граждански свободи.

След гласуването в пленарна зала Съветът също трябва да даде одобрението си, преди текстовете да влязат в сила.

 

Източник: Европейски парламент