ЕС постигна напредък в изграждането на по-интегриран, ефикасен и привлекателен единен пазар за научни изследвания и иновации, но е необходима допълнителна работа, за да се оползотвори напълно неговият потенциал. Това са заключенията на Съобщението относно прилагането на европейското научноизследователско пространство (ЕНП), което Комисията прие днес, като потвърди отново ангажимента си да постави научните изследвания и иновациите в центъра на бъдещия растеж на Европа. Както се подчертава в доклада Draghi и политическите насоки за следващата Комисия, научните изследвания и иновациите са решаващи двигатели на икономическата устойчивост, конкурентоспособността и благосъстоянието.
Създадено през 2000 г. с цел преодоляване на разпокъсаността в европейската научноизследователска среда и като се даде нов тласък през 2020 г., ЕНП има за цел да създаде динамична и привлекателна среда за изследователите и новаторите в цяла Европа, като по този начин се превърне в място за тях. В новото съобщение се прави преглед на напредъка, постигнат по четирите стратегически цели, договорени с държавите членки, и се подчертава къде е необходима допълнителна работа:
- Приоритизиране на инвестициите и реформите: Комисията работи с държавите членки за съгласуване на усилията в областта на научните изследвания и иновациите, за подкрепа на реформите и инвестициите чрез фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и чрез експертна подкрепа по линия на Механизма за подкрепа на политиките на „Хоризонт Европа“ и Инструмента за техническа подкрепа. Въпреки това Европа все още е далеч от постигането на целта 3 % от БВП на ЕС да се инвестира в научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Ключовият въпрос продължава да бъде нисък, което е възпрепятствано от регулаторни, правни и административни пречки, които трябва да бъдат преодолени, за да се привлекат повече инвеститори и новатори.
- Подобряване на достъпа до високи постижения: Подкрепата, предоставена по линия на „Хоризонт Европа„за съвместни проекти и схеми за мобилност, като например действията „Мария Склодовска-Кюри“ (MSCA), спомогна за укрепване на мрежите за научно сътрудничество. Разширяващата се част от „Хоризонт Европа“ досега е инвестирала над 1 милиард евро в подкрепа на развитието на по-силен капацитет за научни изследвания и иновации в държавите членки с по-слаби резултати. Необходима е обаче повече работа, за да се намали бюрокрацията и да се предостави по-добра информация за наличните възможности за изследователите.
- Превръщане на резултатите в икономическо въздействие: Европейският съвет по иновациите (ЕСИ) се превърна в най-големия инвеститор в областта на дълбоките технологии в Европа, като всяко евро, инвестирано от Фонда на ЕСИ, привлича четири евро от частни инвеститори. Рамката за ЕНП подкрепи разработването заедно с държавите членки на целенасочени насоки за икономическото използване на резултатите от научните изследвания и технологичните пътни карти, но Европа все още се нуждае от повече рисков капитал за мащабиране на революционни иновации. Неотдавнашното стартиране на мрежата от доверени инвеститори бележи стъпка напред в синдикирането на европейските инвеститори.
- Задълбочаване на ЕНП: Рамката за ЕНП доведе до значителен напредък в подобряването на условията на труд и професионалното развитие на изследователите, включително чрез приемането на препоръката на Съвета относно научноизследователските кариери, но все още може да се направи повече. В съответствие с европейските ценности „Хоризонт Европа“ също така поведе пътя за по-нататъшно насърчаване на равенството между половете и интегритета на научните изследвания, отворената наука и усилията за обмен на данни. С приемането на препоръка на Съвета относно сигурността на научните изследвания беше постигнат по-нататъшен напредък и за гарантиране на сигурността на европейските научни изследвания. Необходими са обаче повече усилия за преодоляване на оставащите различия във възможностите за професионално развитие в целия Съюз и за гарантиране на дългосрочната устойчивост и достъпност на европейските научноизследователски и технологични инфраструктури.
Фон
През последните две десетилетия ЕНП предизвика структурни, икономически и политически промени. Настоящата рамка за ЕНП е резултат от процес на съживяване, като се започне със съобщението на Комисията от 2020 г. относно ново ЕНП за научни изследвания и иновации, последвано от нова политическа и управленска рамка, приета от Съвета, и препоръката на Съвета относно Пакт за научни изследвания и иновации в Европа, както и заключенията на Съвета относно бъдещото управление на европейското научноизследователско пространство (2021 г.).
Първата политическа програма за ЕНП (2022—2024 г.) е в процес на приключване с осезаеми резултати и настоящото ново съобщение е в процес на изготвяне на втората политическа програма за ЕНП (2025—2027 г.).
За повече информация
Съобщение относно прилагането на Европейското научноизследователско пространство
Информационен документ относно съобщението
Платформа за европейското научноизследователско пространство
Програма за политиката в областта на ерата за периода 2022—2024 г.
Мониторингов доклад на ЕРА за 2023 г.
Доклади по държави от ЕРА за 2023 г.
