Author : admin Date : 21/06/2026

Съдържание

Красив пролетен пейзаж с трактор, който оре земя в Южна Моравия, Чехия. На преден план – зелено поле.
Новият закон цели да се постигне баланс между устойчивостта и конкурентоспособността на селското стопанство и защитата на потребителите.

ЕС прие нови правила, уреждащи новите техники за генно редактиране на растения, наречени „нови геномни техники“ (НГТ). Генно редактираните растения ще бъдат разделени на две категории в зависимост от вида и броя на включените редакции. Тези с малко генетични промени, които биха могли да настъпят чрез конвенционални техники за селекция, ще се считат за традиционни растения, докато останалите ще трябва да следват строгите правила за ГМО.

Новият закон беше приет от Европейския парламент на 17 юни 2026 г. и ще се прилага от средата на 2028 г.

Какво представляват ГМО?

Генетично модифицираните организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е бил променен чрез използване на съвременни биотехнологии по начини, които не биха могли да се появят по естествен път чрез традиционно отглеждане.

Тази технология даде възможност както за създаване на нови характеристики на растенията, така и за подобряване на съществуващите, като например устойчивост на насекоми или устойчивост на хербициди.

Земеделските стопани са променяли генетиката на растенията в продължение на хиляди години, като са използвали конвенционални техники като селекция и кръстосване. Този процес е причината за постепенното превръщане на диви видове в културите, които отглеждаме днес.

Забранени ли са понастоящем ГМО в ЕС?

ГМО са разрешени в ЕС, но действащите от 2001 г. правила са сред най-строгите в света и държавите от ЕС могат да забранят отглеждането на генетично модифицирани култури на своя територия.

Въпреки че вносът в ЕС на няколко ГМО е разрешен, единствената генетично модифицирана култура, която понастоящем е одобрена за отглеждане в ЕС, е MON810 – устойчив на насекоми сорт царевица, отглеждан главно в Испания, предимно за фураж за животни.

ГМО могат да бъдат произвеждани или внасяни в ЕС само ако са преминали научна оценка на риска за всеки отделен случай. Оценката се прави от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Прилагат се и строги правила относно етикетирането и проследимостта.

Какво представляват НГТ и по какво те се различават от ГМО?

Новите разработки в областта на биотехнологиите спомогнаха за разработването на различни нови техники за редактиране на гени, обхванати от понятието „нови геномни техники“ (НГТ).

Голямата разлика между ГМО и НГТ е, че ГМО се произвеждат предимно чрез въвеждане на ген от различен вид в растение, докато НГТ позволяват целенасочени промени в собствената ДНК на растението.

ГМО съдържат генетичен материал, който не би могъл да се появи там чрез конвенционална селекция, докато НГТ ускоряват промените, които биха могли да се случат с традиционните техники.

Какви са новите правила на ЕС относно новите геномни техники?

Новите правила на ЕС представляват преход към регулиране въз основа на това как изглежда растението в крайния си вид от генетична гледна точка, а не според начина, по който е отгледано.

Растенията, изменени чрез НГТ, са разделени в две категории, като от тях произтичат различни правни задължения.

  • НГТ-1 – Тази категория се отнася за растения, които биха могли да се появят чрез конвенционални методи на селекция. Те ще бъдат третирани като обичайни растения, в които са направени промени, ограничени по брой и вид. Растенията, създадени за устойчивост на хербициди или за производство на инсектицидни вещества, не могат да бъдат третирани като растения, получени чрез НГТ-1.
  • NGT-2 – Тази категория се отнася за растения, които са претърпели по-мащабни или сложни генетични модификации. Тези растения са обхванати от действащите строги правила за ГМО и подлежат на оценка на риска, разрешаване, етикетиране, проследимост, като всяка държава членка има право да отхвърли възможността да ги отглежда.

В биологичното производство няма да бъдат разрешени нито растения, получени чрез НГТ-1, нито растения, получени чрез НГТ-2.

Безопасни ли са НГТ?

Европейската агенция за безопасност на храните (ЕОБХ) – научният орган на ЕС в областта на безопасността на храните – както и редица водещи научни институции, включително националните академии на науките в цяла Европа, са стигнали до заключението, че растенията, отговарящи на критериите за NGT-1, не представляват рискове, надхвърлящи тези при конвенционалното развъждане.

По искане на Европейския парламент новите правила предвиждат растенията, модифицирани, за да бъдат устойчиви на хербициди и да проявяват агрономични характеристики за производство на инсектициди, да бъдат изрично изключени от категорията NGT-1 – в отговор на опасенията относно вторичните ефекти върху селското стопанство и околната среда.

Растенията, получени чрез НГТ-2 – тези с по-обширни модификации – са обхванати от пълния разрешителен режим за ГМО, защото оценката на тяхната безопасност не е толкова ясна. Пълната проследимост и етикетиране ще останат задължителни за растенията, получени чрез НГТ-2, а държавите от ЕС могат да ограничат или забранят отглеждането на растенията, дори ако те са разрешени за отглеждане в ЕС – в съответствие с действащите правила относно ГМО.

Какви са предимствата на НГТ за земеделците и потребителите?

НГТ ще предоставят на европейските земеделски стопани много по-бърз достъп до подобрени сортове растения, които са устойчиви на изменението на климата и вредителите и които дават по-високи добиви или изискват по-малко торове и пестициди. Това ще намали зависимостта на земеделските стопани от вноса и ще подобри тяхната конкурентоспособност.

Междувременно потребителите в ЕС ще се възползват от по-устойчива и гъвкава продоволствена система, тъй като НГТ могат да създадат по-здравословни продукти с по-дълъг срок на годност, които генерират и по-малко хранителни отпадъци.

Защо Европейският парламент прие нови правила относно НГТ?

Без новите правила всички растения, редактирани чрез НГТ, биха попаднали в обхвата на действащите правила за ГМО, които бяха изготвени преди създаването на най-новите техники за редактиране на гени.

Това би означавало, че всяко редактиране на растителен ген, което заменя една-единствена ДНК буква (нещо, което редовно се случва спонтанно в природата), ще подлежи на същите изисквания за разрешение като много по-сложното редактиране, като например въвеждане на бактериален ген в царевицата.

Без тези промени опасението беше, че много малко НГТ ще бъдат одобрени за употреба в ЕС. Така Европа би се превърнала в обикновен потребител на генно редактирани растения (напр. чрез внос на преработени хранителни продукти), без да участва в тяхното разработване, и би загубила научен експертен опит, конкурентоспособност и икономическа стойност.

Европейският парламент смята, че новите правила постигат правилния баланс между създаването на възможности за иновации в устойчивото селско стопанство и поддържането на силни предпазни мерки: облекчени правила за растенията, отглеждани чрез техники, еквивалентни на конвенционалната селекция, и строги правила за ГМО за растенията, които са претърпели по-сложни модификации.

Научете повече за работата на ЕС в областта на храните и селското стопанство: