Съдържание
- Какво представлява дългосрочният бюджет на ЕС?
- За какво харчи средствата си ЕС?
- Как се финансира дългосрочният бюджет на ЕС?
- Как ще бъде приет следващият дългосрочен бюджет на ЕС?
- Предложението на Комисията за следващия дългосрочен бюджет
- Какво предстои, за да се вземе решение относно бюджета на ЕС за 2028–2034 г.?
Дългосрочният бюджет на ЕС помага на милиони европейци, включително земеделски стопани, студенти, изследователи, градове, предприятия, региони и неправителствени организации. Той допринася за модерни научни изследвания, по-здравословни и по-безопасни храни, нови и по-добри пътища, железопътни линии и летища, по-чиста околна среда и по-добра сигурност по външните граници на ЕС.
Основната идея е, че обединяването на ресурсите прави Европа по-силна и стимулира просперитета.
Тъй като настоящият дългосрочен бюджет важи за периода 2021–2027 г., подготовката за следващия е в напреднал етап.
Какво представлява дългосрочният бюджет на ЕС?
Дългосрочният бюджет на Съюза се нарича също многогодишна финансова рамка (МФР), както е посочено в Договора за Европейския съюз. В бюджета се определят ограничения за размера на средствата, които ЕС може да инвестира за период от най-малко пет години в различни области на политиката. В последните години дългосрочните бюджети се планират за период от седем години.
Една от причините, поради които ЕС разполага с дългосрочен бюджет, е да улесни бенефициерите на програмите, които иска да финансира, за да се планира и повиши тяхната ефективност. Тази предвидимост е необходима например за изследователите, работещи по научни проекти, чието завършване отнема няколко години, или за финансирането на големи инфраструктурни проекти.
Дългосрочният бюджет също така се нуждае от известна гъвкавост за справяне с непредвидени кризи и извънредни ситуации, като пандемии или природни бедствия, свързани с екстремни метеорологични явления. Поради това той включва редица инструменти, за да се гарантира, че парите могат да се използват там, където са най-необходими при непредвидени обстоятелства.
За разлика от националните бюджети, бюджетът на ЕС е по-скоро инвестиционен бюджет. Например той не финансира началното образование или националните здравни системи. Вместо това акцентът е поставен предимно върху области, в които Съюзът може да постигне промяна чрез използване на икономии от мащаба, избягване на дублирането, стимулиране на растежа и конкурентоспособността или прилагане на солидарността на практика.
За какво харчи средствата си ЕС?
Бюджетът на ЕС подкрепя научните изследвания и иновациите, инвестициите в европейските транспортни и енергийни мрежи и развитието на малките и средните предприятия (МСП). Целта е да се стимулира растежът и да се създават работни места в Съюза.
В рамките на настоящия дългосрочен бюджет най-голямата част от финансирането се разпределя за общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, заедно с общата политика в областта на рибарството и политиката в областта на околната среда. Следващите най-големи получатели на финансиране от Съюза са програмите на политиката на сближаване, които подкрепят по-бедните региони. Дългосрочният бюджет финансира и международни проекти за хуманитарна помощ и развитие.
Прочетете повече за програмите, които дългосрочният бюджет подкрепя, както и за проектите, финансирани във Вашия регион.
Как се финансира дългосрочният бюджет на ЕС?
Финансирането на дългосрочния бюджет на ЕС идва от комбинация от няколко източника на приходи. Те включват:
- вноски на държавите членки в размер на малко над 1% от техния БНД, които осигуряват повече от половината от европейския бюджет;
- вносни мита върху стоки от страни извън Съюза;
- глоби, които се налагат на дружествата, нарушаващи правилата на ЕС в областта на конкуренцията;
- малък процент от данъка върху добавената стойност (ДДС), събиран от всяка държава членка;
- от 2021 г. насам – вноска от държавите от ЕС въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки, които те генерират.
В бъдеще може да бъдат добавени и други източници на приходи за бюджета на Съюза.
През ноември 2023 г. Парламентът подкрепи предложението на Комисията за въвеждане на три нови източника: приходи от търговия с емисии; приходи от въглероден налог върху вносни стоки и вноска въз основа на корпоративни печалби. Това предложение трябва да бъде одобрено с единодушие от Съвета на ЕС и след това ратифицирано от 27-те държави членки, за да може да влезе в сила, но напредъкът за момента е недостатъчен.
През 2025 г. Комисията предложи нови източници на приходи за финансиране на новия дългосрочен бюджет, който ще се прилага от 2028 г. Тя представи три варианта за нови източници, включително акцизи върху тютюна, еднократна годишна вноска от дружества, различни от малки и средни предприятия, и мита върху отпадъците от електрическо и електронно оборудване и електронната търговия.
Как ще бъде приет следващият дългосрочен бюджет на ЕС?
Европейската комисия представи предложението си за следващия дългосрочен бюджет на ЕС през юли 2025 г.
В Парламента евродепутатите разгледаха предложението и подготвиха преговорната си позиция.
След като държавите от ЕС вземат решение относно позицията си в Съвета, преговорите могат да започнат с цел постигане на споразумение по следващия дългосрочен бюджет преди края на 2027 г.
Дългосрочният бюджет трябва да бъде приет единодушно от държавите членки в Съвета. Преди това обаче Европейският парламент трябва да даде одобрението си.
Предложението на Комисията за следващия дългосрочен бюджет
Настоящият дългосрочен бюджет на ЕС обхваща периода 2021–2027 г. и възлиза на 1,2 трилиона евро (по цени от 2025 г.). Когато беше приет през 2020 г., той представляваше 1,13% от брутния национален доход (БНД).
Колко предлага Комисията за новия бюджет на ЕС?
Комисията предлага дългосрочен бюджет за периода от седем години (2028–2034 г.) в размер на 1,76 трилиона евро (по цени от 2025 г.), което съответства на 1,26% от БНД на ЕС. Това включва 149,3 милиарда евро (0,11% от БНД на ЕС) за погасяване на дълга, натрупан за инструмента за възстановяване Next Generation EU, който беше създаден за справяне с въздействието на пандемията от COVID-19.
Възможни промени в структурата на бюджета
Комисията предлага значително преструктуриране и опростяване на бюджета, намаляване на броя на бюджетните функции и сливане на различни програми.
Предложените приоритети за разходите са разделени на четири функции.
Функция 1 покрива икономическото, социалното и териториалното сближаване, селското стопанство, просперитета и сигурността в селските и морските райони. Това е най-голямата функция, на която се падат около 50% от общия бюджет.
Функция 2 е посветена на конкурентоспособността, просперитета и сигурността и представлява около 30% от общия бюджет.
Централно място в тази функция заема новият Европейски фонд за конкурентоспособност, който ще управлява инвестициите в „Хоризонт Европа“ (програмата на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации) и четири приоритетни области на политиката: устойчивост и сигурност, отбранителна промишленост и космическо пространство; цифрово лидерство; преход към чиста енергия и декарбонизация на промишлеността; здравеопазване, биотехнологии и биоикономика.
Тази функция включва също така програмата „Еразъм+“, която е комбинирана с Европейския корпус за солидарност, както и Механизма за свързване на Европа.
Функция 3 се нарича „Глобална Европа“. Тя представлява около 10% от предложения бюджет и подкрепя външната дейност на ЕС, главно чрез фонда „Глобална Европа“.
Функция 4 е предназначена за администрацията и представлява около 6% от общата сума. Това обхваща разходите за заплатите, пенсиите и сградите на публичната администрация на ЕС, както и европейските училища.
Какви са предложените планове за национално и регионално партньорство?
По функция 1 всяка държава от ЕС ще има свой собствен план, който ще включва подкрепа за земеделските стопани и по-слабо развитите региони и също така ще обхваща миграцията и сигурността на границите. Тези планове ще обединят ресурсите, които преди това са били разделени между няколко отделни програми. Чрез обединяването на тези средства Комисията се надява да увеличи гъвкавостта и взаимодействието между политиките. Въпреки че подкрепя идеята за гъвкавост, Парламентът иска да гарантира, че прозрачността и отчетността няма да бъдат пренебрегнати при тази нова бюджетна структура.
Приходи на ЕС
За да се запазят непроменени вноските на държавите от ЕС, Комисията предлага нови източници на приходи. Те включват: данък върху отпадъците от електрическо и електронно оборудване; акциз върху тютюна; схемата за търговия с емисии и механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и корпоративен данък за големите дружества.
Мнението на Парламента относно предложението за бюджет на Комисията
През април 2026 г. Парламентът одобри преговорната си позиция за бюджета за периода 2028–2034 г. Позицията включва разбивка на сумите, които той иска да разпредели за всяка програма на ЕС за финансиране.
[H3] Алтернативно предложение на Парламента за общия бюджет
Разочаровани от това, което считат за недостатъчна амбиция от страна на Комисията, евродепутатите искат следващият бюджет да се равнява на 1,27% от БНД на ЕС, като обслужването на дълга за фонда за възстановяване NextGenerationEU (0,11% от БНД) да се запази извън бюджетния пакет за финансиране на оперативните програми в полза на гражданите.
Това би означавало увеличение с около 10% в сравнение с предложението на Комисията.
Според членовете на ЕП това е минималната сума, от която ЕС се нуждае, за да изпълни ангажиментите си, да отговори на очакванията на гражданите и да се справи с основните предизвикателства, включително евентуални широкомащабни военни действия в Европа, икономически и социални предизвикателства, разликите в конкурентоспособността и влошаващите се кризи в областта на климата и в биологичното разнообразие.
Това увеличено финансиране следва да бъде равномерно разпределено между трите функции на бюджета, с които се финансират приоритетите на ЕС (без увеличение на финансирането за администрацията), и следва да служи за гаранция, че бюджетът е защитен от инфлационни сътресения.
[H3] Становище на ЕП относно новата структура и националните планове
Въпреки че не правят множество значителни промени в предложената от Комисията нова опростена структура, членовете на Парламента категорично се противопоставят на ренационализацията на бюджета на ЕС. Те предупреждават, че моделът на Комисията „план за всяка държава членка“ би могъл да подкопае политиките на Съюза, да намали прозрачността и да създаде конкуренция между бенефициерите.
От друга страна, евродепутатите искат отделни средства, разпределени за различните политики в рамките на националните и регионалните планове за партньорство, за общата селскостопанска политика и политиката в областта на рибарството, както и за най-отдалечените региони, политиката на сближаване, Европейския социален фонд и вътрешните работи.
Те също така искат регионалните и местните власти да участват пълноценно в планирането и изпълнението на програмите.
[H3] Позиция на Парламента относно финансирането на инициативи в областта на конкурентоспособността
Членовете на ЕП приветстват предложението на Комисията за удвояване на финансирането за укрепване на конкурентоспособността, отбранителния капацитет, иновациите, цифровия и екологичния преход, инфраструктурата, здравеопазването, образованието и културата в ЕС. Въпреки това, те призовават за засилена подкрепа за ключови програми като Европейския фонд за конкурентоспособност (ЕФК), „Хоризонт Европа“, Механизма за свързване на Европа, „Еразъм+“, „АгораЕС“ и Механизма за гражданска защита на ЕС, както и за целево финансиране за програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health) и свързаните с програма LIFE действия по линия на ЕФК.
Според евродепутатите предложеното увеличение на ресурсите за външна дейност е недостатъчно, като се има предвид мащабът на външните предизвикателства и заплахи. Те призовават за по-голямо финансиране за разширяването, развитието, Украйна, многостранното сътрудничество и хуманитарната помощ.
[H3] Рискове за прозрачността и отчетността
Членовете на ЕП настояват опростяването на бюджета да не бъде за сметка на прозрачността, отчетността и демократичния контрол или гарантирането на подходящ одит на разходите. Въпреки че признават необходимостта от гъвкавост, те предупреждават, че гъвкавостта без прозрачност би могла да подкопае общественото доверие в ЕС.
Евродепутатите също така подчертават, че зачитането на ценностите на ЕС и спазването на върховенството на закона трябва да бъдат предварителни условия за достъп до средствата на Съюза. Същевременно целта е да се избегне санкционирането на крайните получатели за нарушения на върховенството на закона от страна на техните правителства.
Становище на Парламента относно приходната част
Парламентът приветства предложеното въвеждане на нови „собствени ресурси“. Той също така предлага и други възможни алтернативни източници на приходи, които да бъдат разгледани, ако някое от предложенията бъде отхвърлено от държавите от ЕС. Алтернативите включват данък върху цифровите услуги, данък върху онлайн хазарта, разширяване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите или данък върху капиталовите печалби от криптоактиви.
Какво предстои, за да се вземе решение относно бюджета на ЕС за 2028–2034 г.?
Парламентът е готов да започне преговори със Съвета по регламента за определяне на структурата и основните параметри на бюджета за периода 2028–2034 г.
Преговорите могат да започнат, след като Съветът постигне съгласие по своята обща позиция от името на правителствата на държавите – членки на ЕС, но за одобряването на бюджета е необходимо съгласието на Парламента.
Допълнителна информация
- Дългосрочен бюджет на ЕС: отговор на нуждите на гражданите и важните приоритети
- Специален уебсайт на Парламента относно дългосрочния бюджет на ЕСотваря се в нов прозорец
- Приоритетите на ЕП за бюджета на ЕС за периода след 2027 г., определени през май 2025 г.
- Материали за медиите относно дългосрочния бюджет на ЕС
