Изследване: Европейците искат повече мерки от ЕС срещу тероризма и безработицата

 

ЕС трябва да направи повече в области като борбата с тероризма, безработицата и околната среда, заявяват анкетираните в изследване, проведено в страните членки.

Призив за повече мерки от ЕС

На въпроси дали ЕС трябва да предприеме повече или по-малко мерки в 15 ключови области, вариращи от икономическа политика до миграция и равенство на половете, над половината от запитаните европейци неизменно отговарят, че очакват повече от Европейския съюз.

Борбата с тероризма, с безработицата и защитата на околната среда са трите области, в които най-много европейци настояват за повече действия − поне три четвърти от запитаните европейци се обявяват за по-голяма намеса от ЕС в бъдеще.

Възприятията за действията на ЕС се променят

По ключови въпроси като тероризма, миграцията и безработицата повечето европейци все още смятат действията на ЕС за недостатъчни, но делът на хората, които са удовлетворени, расте.

Според 32% от запитаните ЕС прави достатъчно относно борбата с тероризма, като на това мнение са били само 23% през април 2016 г. Действията на ЕС са недостатъчни според 57% от анкетираните, което е намаление спрямо 69% преди две години.

Действията на ЕС относно миграцията се възприемат като достатъчни от 26% от европейците, като през април 2016 г. такъв отговор са дали едва 19% от запитаните. На противоположното мнение днес са 58% от анкетираните; през април 2016 г. техният дял е бил 66%.

По отношение на безработицата 29% от хората смятат, че ЕС прави достатъчно, ръст от 6 процентни пункта спрямо април 2016 г. В същото време 59% от запитаните отговарят, че действията на ЕС са недостатъчни; преди две години такъв отговор са дали 69%.

По други въпроси като равенството на половете, доставката на енергия, индустриалната политика и селското стопанство хората, които смятат, че действията на ЕС са достатъчни, са повече от онези, които смятат, че те са недостатъчни.

Резултатите варират силно по страни. По отношение на безработицата, например, 27% от запитаните в Чехия считат действията на ЕС за недостатъчни, но това мнение се споделя от 92% от гърците.

Страните от ЕС трябва да действат заедно във външната политика

Ясно мнозинство от европейците искат страните от ЕС да действат съвместно на международната сцена. Според 71% от запитаните съвместната работа на страните от ЕС е верният отговор на засилващото се влияние на Русия и Китай, същият дял от хора подкрепя тясното сътрудничество в отговор на нестабилността на арабско-мюсюлманския свят, а 68% смятат, че управлението на президента Доналд Тръмп в САЩ изисква страните в ЕС да работят заедно.

Мненията в България

Българите са особено критични към действията на ЕС в областта на здравеопазването и социалната политика – 64% смятат, че в тази област мерките са недостатъчни и само 25% смятат, че те са достатъчни.

Миграцията, борбата с тероризма и с безработицата са другите области, в които действията на ЕС се възприемат като недостатъчни от около 60% от запитаните. По тези въпроси обаче расте броят на хората, които заявяват удовлетвореност от взетите мерки и техният дял сега е между 25% и 30% от запитаните.

В тези четири области делът на българите, които настояват за повече мерки от ЕС, е около и над 75%.

Относно изследването

Обявените на 18 септември резултати се базират на социологическо изследване „Евробарометър“, проведено за Европейския парламент във всички страни от ЕС през април 2018 г. Първите данни от изследването бяха публикувани през май.

Влиянието на промените в климата в Европа (инфографика)

 

Промените в климата вече оказват ефект върху околната среда, икономиката и здравето на хората в Европа. Научете какво се случва от нашата инфографика.

Отделните региони в Европа са засегнати по различен начин от климатичните изменения. По-голямата част от последиците са вредни, но има и положителни неща − например, ръстът на температурите в северна Европа намалява разходите за отопление и носи ползи за селското стопанство.

Относно картата

Картата показва наблюдаваните и очаквани ефекти от промените в климата върху основните природно-географски региони в Европа. Данните идват от доклада на Европейската агенция за околната среда „Климатичните промени – влияние и уязвимост в Европа (2016 г.)“.

Вижте повече за причините за климатичните промени в нашите инфографики за емисиите на парникови газове по страни и сектори.

Прочетете повече

Научете за действията на ЕС за намаляване на емисиите и за преминаването към производство и потребление на по-чиста енергия.

 

Източник: Европейски парламент

100 идеи за по-добра Европа: участници в младежка конференция застават пред ЕП

 

Над 8 000 млади европейци дискутираха през юни в Страсбург идеите си за Европа. Техните заключения ще бъдат представени тази есен в парламентарни комисии.

Бъдещето на Европа беше централна тема на разискванията по време на Европейското младежко събитие (EYE) през юни. Доклад с конкретни идеи от конференцията бе разпратен на депутатите в Европейския парламент на 20 септември.

Стоте идеи включват предложения за защита на хора, изнасящи информация за нарушения, мерки срещу избягването на данъци, премахване на замърсяването с пластмасови отпадъци и окуражаване на младите хора да се кандидатират на избори.

В предстоящите седмици участници в събитието ще представят препоръките на заседания на комисии на Европейския парламент. Тези изслушвания ще се проведат броени месеци преди европейските избори и са възможност младите хора да изразят вижданията си за това как обединена Европа може да работи по-добре.

В уводно обръщение към доклада от EYE2018 председателят на Европейския парламент Антонио Таяни заявява: „Младите хора могат да променят нещата и аз съм сигурен, че техният принос ще доведе до още по-жизнена европейска демокрация“.

Срещите в парламентарните комисии ще се проведат както следва:

• Комисия по култура и образование − 10 октомври
• Комисия по граждански свободи − 19 ноември
• Комисия по заетост − 20 ноември
• Комисия по промишленост − 21 ноември
• Комисия по транспорт и туризъм − 21 ноември
• Комисия по околна среда − 26 ноември
• Комисия по конституционни въпроси − 27 ноември

 

Източник: Европейски парламент

Технологиите трябва да служат на човека, а не обратното

Mariya Gabriel

 

Хората трябва да останат в центъра на цифровата ни политика. Цифровите технологии трябва да служат на човека, а не обратното. Цифровата трансформация на нашата икономика може да бъде изключително полезна за обществата ни, хората признават това, но ние трябва да управляваме ефективно този процес, за да увеличим максимално ползите и да сведем до минимум негативните аспекти върху пазара на труда. Това заяви българският комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел при откриването на първото заседание на Групата на високо равнище относно въздействието на цифровизацията върху пазара на труда в ЕС, създадена от Европейската комисия.

България също е представена в лицето на доц. Васил Киров от Института за изследване на обществата и знанието при Българската академия на науките. Комисар Мария Габриел обърна внимание, че ако хората виждат технологичната трансформация като заплаха и причина за по-голямо неравенство, това би увеличило популизма. Някои от опасенията не са напълно неоснователни, защото определени работни места в някои сектори ще бъдат закрити. Според нея политиците на европейско и национално равнище заедно трябва да намерят начини за съпътстване на хората в цифровия преход и предложенията на такива работни групи са особено полезни.

„Не е реалистично да се очаква някой да излезе с идеи как да се решат наведнъж всички нововъзникващи проблеми, свързани със заетостта.  Нуждаем се от пътна карта, в която решенията да бъдат съобразени с различните сектори, да се работи приоритетно, защото не можем да направим всичко наведнъж, и всички заинтересовани страни да бъдат включени в изпълнението на предложенията“, заяви още Мария Габриел.  Очаква се членовете на групата да изготвят анализ за въздействието на цифровата трансформация върху работните места и съответно да представят набор от препоръки до февруари следващата година. Окончателният доклад ще бъде представен точно преди Европейския съвет за бъдещето на Европа в Сибиу през май 2019 г.

 

Източник:Европейска комисия

Към нов Алианс между Африка и Европа

African Alliance

 

Европейската комисия предлага нов „Алианс Африка — Европа за устойчиви инвестиции и работни местаТърсене на налични преводи за тази връзкаEN•••“ с цел значителен тласък на инвестициите в Африка, засилване на търговията, създаване на работни места и инвестиране в образование и умения. Днешният пакет се основава на ангажиментите, поети на срещата на върха(link is external)Търсене на налични преводи за тази връзкаEN••• между Африканския съюз и Европейския съюз, състояла се през ноември миналата година в Абиджан, на която двата континента се споразумяха да укрепят своето партньорство. В него се определят основните направления на действията за по-амбициозна икономическа програма на ЕС и африканските му партньори.

Днешното предложение показва ангажимента за укрепване на партньорството между Африка и ЕС и очертава редица ключови действия, които включват:

  •     увеличаване на стратегическите инвестиции и засилване на ролята на частния сектор, по-специално чрез понижаване на риска при инвестиционните проекти посредством съчетаването на безвъзмездни средства и заеми и предоставянето на гаранции;
  •     инвестиране в хората, като се инвестира в образование и умения, на равнището на континента и на национално равнище, за да се повишат пригодността за заетост и съответствието между уменията и работните места, в т.ч. стипендии и програми за обмен, по-специално чрез „Еразъм+“;
  •     подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат, по-специално чрез засилване на диалога с африканските партньори и подкрепа на техните реформи в тази област;
  •     разгръщане на пълния потенциал на икономическата интеграция и търговията: дългосрочната перспектива — въз основа на реализирането на Африканската континентална зона за свободна търговия — е създаването на всеобхватно междуконтинентално споразумение за свободна търговия между ЕС и Африка. В подготовка на това, като градивни елементи, благоприятстващи Африканската континентална зона за свободна търговия, следва да се използват в най-голяма степен споразуменията за икономическо партньорство, споразуменията за свободна търговия, споразуменията за асоцииране, включително задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия, които се предлагат за държавите от Северна Африка, както и други търговски режими с ЕС;
  •     мобилизиране на значителен пакет от финансови ресурси, отразено по-специално в амбициозното предложение за бъдещата многогодишна финансова рамка на ЕС относно външното финансиране, в рамките на което Африка се изтъква като приоритетен регион.

Очаквани резултати

Алиансът ще доведе до конкретни резултати, като например създаването на до 10 милиона нови работни места през следващите 5 години. С финансовата подкрепа на ЕС, мобилизирана до 2020 г.:

  •     35 000 студенти и преподаватели от Африка ще се възползват от „Еразъм+“ до 2020 г. Други 70 000 ще се възползват до 2027 г., достигайки общо 105 000 за период от десет години;
  •     750 000 души ще получат професионално обучение с цел придобиване на умения
  •     30 милиона души и дружества ще имат достъп до електричество благодарение на привлечените с помощта на ЕС инвестиции във възобновяема енергия и увеличаването на производствените мощности с 5 GW;
  •     24 милиона души ще имат достъп до пътища, проходими през всички сезони, благодарение на привлечените от нас инвестиции в транспортна инфраструктура;
  •     очаква се в Африка да бъдат създадени 3,2 милиона работни места в рамките на Плана за външни инвестиции само от инвестиционните програми, насочени към малките и средните предприятия;
  •     единна програма за инвестиции от Плана за външни инвестиции ще създаде 800 000 работни места благодарение на гаранция в размер на 75 милиона евро.

През идните месеци ще бъдат организирани консултации и диалог с африканските партньори за съвместно определяне на приоритетите и предприемане на по-нататъшни действия. Алиансът ще вземе предвид различията в африканския континент и специфичните особености на всяка държава, включително договорните отношения на страните от Северна Африка чрез техните споразумения за асоцииране и опита им от сътрудничеството с ЕС чрез европейската политика за съседство.

 

Източник: Европейска комисия