Стажове в Европейския парламент: кандидатствайте до 30 ноември

EP-tren-2017Искате ли да научите отвътре как функционира сложна международна институция като Европейския парламент? Кандидатствайте за стаж и придобийте ценен опит!

Европейският парламент е важен форум за дебат и вземане на политически решения на европейско ниво. Неговите членове са пряко избрани, за да представляват интересите на европейските граждани и да гарантират, че ЕС работи по демократичен начин.

Стажантската програма на Парламента дава възможности на хора с висше образование да се запознаят отблизо с институцията и да придобият опит от работа в мултикултурна среда.

На какви изисквания трябва да отговарят кандидатите за стажове „Робер Шуман“:
– да бъдат на възраст над 18 години

– да имат диплома за завършено висше образование

– да не са работили за повече от два последователни месеца в институция или орган на ЕС
– да не са провеждали посещение с изследователска цел в секретариата на Европейския парламент в шестте месеца преди началото на стажа

Кандидатствайте на страница с предложения за стаж между 1 ноември и 30 ноември. Одобрените кандидати ще работят в Парламента от 1 март 2020 г. до 31 юли 2020 г.

Допълнителна информация

Нов стимул за сертифицирани училища посланици на Европейския парламент

epas_v1През настоящата учебна година Бюрото на Европейския парламент в България реши да предложи на 20 от сертифицираните училища посланици нов стимул за по-активно участие в Програмата. Ще поощрят избрани учебни заведения чрез посещение от страна на представители на Бюрото на ЕП в България и/или образователните експерти по Програмата, което да съвпада с организирано от училището събитие.

В края на месец май 2020 г. всяко от 20-те училища ще гласува за най-добрата инициатива (без право да гласува за себе си), а училището с най-висок резултат ще има възможността да изпрати своя група до Страсбург в рамките на програма „Евроскола“ на ЕП.

След внимателен преглед на над 50 кандидатури и въз основа на предложените в тях инициативи Бюрото на ЕП в България избра следните 20 училища посланици за участие в допълнителния модул на Програмата за училища посланици на ЕП (подредени по азбучен ред):

1. 2 Средно училище „Академик Емилиян Станев“, гр. София;

2. 9 Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София;

3. 18 Средно училище „Уилям Гладстон“, гр. София;

4. Езикова гимназия „Иван Вазов“, гр. Пловдив;

5. Езикова гимназия „Христо Ботев“, гр. Кърджали;

6. Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“, гр. Димитровград;

7. Професионална гимназия по електротехника и автоматика, гр. София;

8. Професионална гимназия по електротехника и електроника „М. В. Ломоносов“, гр. Горна Оряховица;

9. Професионална гимназия по техника и строителство „Арх. Й. Миланов“, гр. Перник;

10. Профилирана гимназия „Иван С. Аксаков“, гр. Пазарджик;

11. Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Алеко Константинов“, гр. Правец;

12. Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици, гр. Плевен;

13. Първо средно училище „Св. Седмочисленици“, гр. Търговище;

14. Средно езиково училище „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Дупница;

15. Средно училище „Васил Левски“, гр. Гълъбово;

16. Средно училище „Петко Рачов Славейков“, гр. Кърджали;

17. Средно училище „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Златица;

18. Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“, гр. Пловдив;

19. Частна профилирана гимназия „Образователни технологии“, гр. София.

20. Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение „Челопеч“, с. Челопеч;

Оценката на инициативите и подборът на 20-те училища бяха направени от представители на Бюрото на ЕП, вземайки под внимание очакваните резултати, обхват, ангажираност на учениците и качество на предложените инициативи. Изборът е окончателен и не подлежи на обжалване.

За избраните училища Програмата ще продължи с изпълнение на заложените дейности, сред които информационни кампании, състезания и конкурси, дебати, симулационни заседания на парламентарни комисии, честване на Деня на Европа и др. Голяма част от предложените дейности са свързани с популяризиране на инициативи и практики, свързани с политиките за климата, като кампании за засаждане на дръвчета, отбелязване на Деня на Земята и др.

Програмата за училища посланици на ЕП

Програмата за училища посланици на ЕП е най-мащабната платформа по рода си, която се стреми да насърчава информираността относно Европа и европейската парламентарна демокрация сред младите граждани в целия ЕС, като им предоставя активни знания за Европейския съюз и по-специално за Европейския парламент. Инициативата се стреми да разясни на младежите в горния курс на обучение техните права като европейски граждани, да ги запознае с работата на техните представители в ЕП, както и да им покаже как те самите биха могли да оказват влияние върху политическия и демократичен живот в Европейския съюз.

През учебната 2019/2020 година Програмата за училища посланици на Европейския парламент ще се изпълнява за четвърта поредна година и вече ще обхваща 100 български училища. Благодарение на нея през изминалите 3 години повече от 100 ученици имаха шанса да се докоснат до Европейския парламент в Страсбург и да се превърнат в евродепутати за ден, а десетки български преподаватели получиха нови знания за ЕС и завързаха международни контакти след участието си в международни учителски семинари.

Източник: Бюрото на ЕП в България

Съюз на сигурност: през последните години има значителен напредък и осезаеми резултати, но усилията трябва да продължат

На 30 октомври 2019 година Европейската комисия прави равносметка на постигнатия през последните години напредък в изграждането на ефективен и истински Съюз на сигурност. В представения доклад се обобщават инициативите, предприети от Комисията в някои от възловите области на Съюза на сигурност, включително борбата с тероризма, обмена на информация, киберсигурността, както и противодействието на радикализацията, като същевременно се отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, по-специално за прилагането на законодателството на ЕС в областта на сигурността. В контекста на нападението в Крайстчърч през март 2019 г. Комисията също така препоръчва ЕС да започне преговори с Нова Зеландия относно обмена на лични данни с Европол с цел борба с тежката престъпност и тероризма. Security union

Напредък по основните стълбове на Съюза на сигурност

В докладa се представя постигнатият напредък по приоритетните законодателни предложения в областта на сигурността, както и по предприетите неотдавна инициативи за гарантиране на сигурността на европейските граждани както в онлайн пространството, така и извън него. В доклада се обръща специално внимание на:

Терористичното съдържание онлайн — като се има предвид непрекъснатата заплаха, която представлява терористичното съдържание онлайн, Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да постигнат споразумение относно предложеното законодателство до края на 2019 г. Успоредно с това продължи работата чрез доброволни партньорства с онлайн платформи, като участниците в Интернет форума на ЕС поеха ангажимент за изготвяне на протокол на ЕС за действие при кризи, който представлява механизъм за бързо реагиране за овладяване на стихийното разпространение онлайн на свързано с тероризъм и екстремистко насилие съдържание.

Подобрения обмен на информация — държавите членки обменят повече информация от всякога, по-специално благодарение на помощта, предлагана от агенции на ЕС като Европол. Въпреки това, за да се отстранят оставащите пропуски и бели петна в информацията, е от решаващо значение информационните системи на ЕС в областта на сигурността да могат да комуникират помежду си. Ето защо осъществяването на предложенията за оперативна съвместимост до 2020 г. се превърна в най-важния приоритет на Комисията в областта на сигурността. Освен това Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да постигнат бързо съгласие по всички висящи законодателни предложения относно информационните системи в областта на сигурността, включително техническото осъществяване на ETIAS и на усъвършенстваната Визова информационна система.

Киберсигурността — ЕС значително увеличи своята киберустойчивост и сега работи за гарантиране на киберсигурността на мрежите от пето поколение. След провеждането на координираната оценка на ЕС на риска държавите членки следва да постигнат съгласие до 31 декември по набор от мерки за смекчаване на риска.

Дезинформацията — ЕС продължи с усилията си за борба с дезинформацията и за защита на почтеността на изборите чрез основания на принципа на саморегулирането кодекс за поведение във връзка с дезинформацията от октомври 2018 г. Една година по-късно, независимо от усилията, положени от подписалите го страни, онлайн платформите трябва да предприемат още действия, що се отнася по-специално до овластяването на потребителите и ангажиментите за овластяване на научноизследователската общност.

Прилагането на законодателството на ЕС в областта на сигурността — редица ключови нормативни актове на ЕС в областта на сигурността относно борбата с тероризма и киберпрестъпността все още не се прилагат изцяло от всички държави членки. Това включва приоритетни актове като обмена на резервационни данни на пътниците (PNR данни) и Директивата за борбата с тероризма. Само 13 държави членки прилагат правилата на ЕС за по-ограничен достъп до огнестрелни оръжия, а 21 държави членки все още не са транспонирали правилата на ЕС за борба с изпирането на пари. Освен това 23 държави членки все още не прилагат правилата на ЕС за криминализирането на сексуалното насилие над деца, а 4 държави членки не спазват законодателството на ЕС относно атаките срещу информационните системи. Комисията призовава държавите членки да приемат спешно необходимите мерки, за да гарантират пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на сигурността.

Сътрудничеството в областта на сигурността със Западните Балкани — на 9 октомври, като последващо действие на Съвместния план за действие, Комисията подписа споразумения с Албания и Северна Македония за борба с тероризма. На 7 октомври ЕС подписа и споразумение за сътрудничество в областта на управлението на границите между Черна гора и Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

И накрая, Комисията работи за засилване на сътрудничеството и обмена на информация с други партньорски държави и организации, както и със съответните заинтересовани страни — фактори от основно значение за изграждането на ефективен и истински Съюз на сигурност. Днес Комисията препоръчва на Съвета да разреши започването на преговори за споразумение, което да направи възможен обмена на лични данни между Европол и органите на Нова Зеландия, отговарящи за борбата с тежката престъпност и тероризма. Подобни преговори вече се водят с 8 приоритетни държави от региона на Близкия изток/Северна Африка (БИСА), но Комисията счита за необходимо започването на такива преговори и с Нова Зеландия, като я добави към списъка на приоритетните държави. Със споразумението ще се гарантират необходимата защита на данните, неприкосновеността на личния живот и основните права и свободи.

Контекст

Сигурността е политически приоритет от самото начало на мандата на Комисията под председателството на Жан-Клод Юнкер — от Политическите насоки на председателя Юнкер от юли 2014 г. до последната му Реч за състоянието на Съюза от 12 септември 2018 г.

Работата на Комисията в тази област се ръководи от Европейската програма за сигурност, като в нея са очертани основните действия за осигуряването на ефективна реакция на ЕС срещу терористичните заплахи и заплахите за сигурността, включително борбата с радикализацията, укрепването на киберсигурността, спирането на финансирането на тероризма и подобряването на обмена на информация. От приемането на Програмата досега в нейното изпълнение беше постигнат значителен напредък, с което се проправя пътят към ефективен и истински Съюз на сигурност. Този напредък се отразява редовно в докладите, публикувани от Комисията.

На 20 юни лидерите на ЕС приеха програма за ЕС за следващите пет години — „Нова стратегическа програма за периода 2019—2024 г.“, в която целта за „защита на гражданите и свободите“ заема челно място сред 4-те основни приоритета на Съюза.

През април 2019 г. Европол и Нова Зеландия подписаха работна договореност, която предоставя рамка за структурирано сътрудничество на стратегическо равнище, но не и правно основание за обмен на информация относно лични данни. След като през август 2019 г. Нова Зеландия представи официално искане, днес Комисията поиска от Съвета да започне преговори за споразумение, което ще позволи този обмен.

За повече информация

Съобщение: Двадесети доклад за напредъка по създаването на ефективен и истински Съюз на сигурност

Препоръка за започването на преговори за споразумение относно обмена на лични данни между Нова Зеландия и Европол 

– Приложение

Информационен документ: Европа, която закриля — актуализация

Информационен документ: Европа, която закриля — оперативна подкрепа

Информационен документ: Актуално състояние на законодателството

Информационен документ: Терористично съдържане онлайн

Източник: Европейска комисия

Парламентът избира европейски омбудсман измежду петима кандидати

ombudsmanПарламентът стартира процедура за избор на следващия омбудсман на ЕС, който е призван да помага на гражданите при проблеми с европейски институции или агенции.

В началото на всеки парламентарен мандат депутатите избират омбудсман за следващите пет години.

Петимата кандидати за поста бяха обявени по време на пленарната сесия в Страсбург през октомври. Те са:

•    Джузепе Фортунато, настоящ омбудсман на италианската област Кампания
•    Юлия Лафранк, съдия в Европейския съд за правата на човека от Естония
•    Нилс Муйжниекс, бивш комисар на Съвета на Европа за правата на човека (от Латвия)
•    Емили О‘Райли, настоящ европейски омбудсман (от Ирландия)
•    Сесилия Викстрьом, бивш депутат в Европейския парламент от Швеция

Процедурата

За да има право да участва в процедурата, всеки от кандидатите трябваше да демонстрира, че има нужния опит и подкрепата на поне 40 депутати в Европейския парламент от минимум две държави членки.

Парламентарната комисия по петиции ще организира публично изслушване на 3 декември, на което кандидатите ще могат да представят своите идеи.

Предвижда се Парламентът да определи новия омбудсман с тайно гласуване по време на пленарната сесия през декември.

Функциите на европейския омбудсман

Омбудсманът на ЕС разглежда жалби от жители и организации със седалище в ЕС относно лоши административни действия и практики на институции или органи на Европейския съюз – например, за неуместно поведение, дискриминация, необосновано забавяне или некоректни процедури.

Омбудсманът може също така да стартира разследвания по собствена инициатива.

Всяка година омбудсманът отчита дейността си пред Европейския парламент.

Бюлетин Европа Директно – Пловдив, Брой 79

logo_europe direct plovdivСкъпи приятели и колеги,

излезе 79 брой на бюлетин

Европа Директно – Пловдив.

Можете да го разгледате от тук – Бюлетин_79