Представяне на доклад “10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства” – 30 март 2017

BG10xEU

Доклад за ползите и предизвикателствата от членството на България в Европейския съюз ще бъде представен на 30 март от 10.00 ч. в Дома на Европа в София. Докладът е изготвен от екип от изследователи на Центъра за либерални стратегии по заявка на Европейската комисия в България и Информационното бюро на Европейския парламент. С него стартира проектът #BG10xEU, свързан с десетата годишнина от присъединяването на България към ЕС. Събитието ще се излъчва на живо онлайн и е със задължителна регистрация на адрес: http://bit.ly/BG10xEU-start

Събитието ще бъде открито от ръководителите на двете представителства – Огнян Златев и Теодор Стойчев. Даниел Смилов и Георги Ганев ще представят изводите по основните теми в доклада, сред които политическите и икономически аспекти от членството; политиките на ЕС в полза на гражданите, медиите и НПО сектора в България; образование, наука и култура, както и ефектите от външната политика на ЕС. Публиката ще има възможност да се включи в дискусия с цел финализиране на доклада, който ще бъде издаден за Деня на Европа.

Докладът цели да представи как се е отразил процесът на европейска интеграция върху развитието на България. Текстът показва историческото развитие на България в тези сфери, като разглежда не само десетте години на членство, но и предприсъединителния период. Анализът също така прави сравнение с държави, със сходни на България характеристики, които в момента са извън Европейския съюз.

Целта на доклада е да предизвика дискусия сред българското общество относно важността на членството. От своя страна в продължение на цялата 2017 г. Представителството на ЕК и Информационното бюро на ЕП, както и всички европейски мрежи предвиждат над 50 инициативи в цялата страна за отбелязване на годишнината – научни конференции, семинари, фотоконкурси, информационни материали и други. Всички те ще бъдат чудесна възможност за популяризирането на резултатите от членството на страната ни в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС, което ще се проведе в периода януари – юни 2018 г.

Извадки от доклада_BG10xEU

Програма на събитието_BG10xEU

Източник: Европейска комисия

Европейската комисия регистрира две европейски граждански инициативи относно правата на гражданите на Съюза след излизането на Обединеното кралство от ЕС („Брекзит“) и отхвърли друга за предотвратяване на Брекзит

Abstract disintegration Euro union and Britain (done in 3d rendering)

Европейската комисия регистрира на 22 март две европейски граждански инициативи относно правата на гражданите на Съюза в контекста на излизането на дадена държава членка от ЕС и отхвърли трето предложение, озаглавено „Спрете Брекзит“ .

С едната инициатива Комисията се приканва да отдели гражданството на Съюза от гражданството на държава членка в контекста на излизането на Обединеното кралство от ЕС („Гражданство на ЕС за европейците: обединени в многообразието въпреки правото на гражданство по произход и по месторождение“), а с втората Комисията се призовава да запази правото на гражданите на Съюза да се движат и да пребивават свободно в рамките на Европейския съюз („Запазване на правото на европейско гражданство“). Същевременно Комисията отхвърли като недопустимо трето предложение, с което Комисията се призовава да предотврати излизането на Обединеното кралство от ЕС („Спрете Брекзит“).

Решенията на Комисията се отнасят до правната допустимост на предложените инициативи. На този етап Комисията все още не е разгледала инициативите по същество.

Комисията установи, че инициативите „Гражданство на ЕС за европейците: обединени в многообразието въпреки правото на гражданство по произход и по месторождение“ и „Запазване на правото на европейско гражданство“ отговарят на необходимите условия за регистрация по силата на Регламента относно Европейската гражданска инициатива. И с двете европейски инициативи Комисията се призовава да закриля статута и правата, свързани с гражданството на ЕС, в контекста на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Комисията придава голямо значение на основния въпрос, свързан с осигуряването на правна сигурност и увереност за 4-те милиона граждани (3,2 милиона граждани на ЕС в Обединеното кралство и 1,2 милиона граждани на Обединеното кралство в ЕС), които се чувстват несигурни относно бъдещето си в резултат от решението на Обединеното кралство да напусне ЕС. Макар Комисията да не може да предложи вторично законодателство, целящо предоставянето на гражданство на ЕС на физически лица, които не притежават гражданство на дадена държава членка на Съюза, правата на гражданите на ЕС в Обединеното кралство и на гражданите на Обединеното кралство в ЕС след излизането на Обединеното кралство ще бъдат в центъра на предстоящите преговори по член 50. Комисията ще направи всичко възможно, за да предотврати превръщането на гражданите на ЕС в „разменна монета“ по време на преговорите с Обединеното кралство.

В случая с инициативата „Спрете Брекзит“ Комисията установи, че не са изпълнени условията за регистрация. С член 50, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) изрично се позволява на държава членка да излезе от Съюза в съответствие със собствените си конституционни изисквания. Макар Комисията да изразява съжалението си относно излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, тя зачита резултатите от референдума.

Следващи стъпки

Официалната регистрация на инициативата „Запазване на правото на европейско гражданство“ ще се проведе на 2 май, а регистрацията на инициативата „Гражданство на ЕС за европейците“ на 27 март. След това по отношение и на двете инициативи ще започне едногодишен процес за събиране на подписи в подкрепа на предложената гражданска инициатива от нейните организатори.

Контекст

Европейските граждански инициативи бяха въведени с Договора от Лисабон и през април 2012 г. се превърнаха в реален инструмент, чрез който гражданите могат да определят темите, които са на дневен ред. Това стана след влизането в сила на Регламента относно Европейските граждански инициативи, с който се прилагат разпоредбите на Договора. По силата на Договора всеки гражданин има правото да участва в демократичния живот на Съюза посредством Европейската гражданска инициатива. Процедурите и изискваните условия за гражданските инициативи следва да бъдат ясни, прости и лесни за прилагане. Ангажиментът към гражданите да им бъдат предоставени средства да градят една по-добра Европа бе потвърдено от председателя Юнкер в неговата реч за състоянието на Съюза през септември 2016 г.

В Регламент № 211/2011 относно Европейската гражданска инициатива се предвиждат следните условия за допустимост: предложеното действие да не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представя предложение за правен акт за целите на прилагането на Договорите, инициативата да не е явно в злоупотреба, несериозна или злонамерена и да не е в явно противоречие с ценностите на Съюза.

След като бъде официално регистрирана, европейската гражданска инициатива позволява един милион граждани от поне една четвърт от държавите — членки на ЕС, да приканят Европейската комисия да предложи правен акт в областите, в които тя има правомощия.

Единствено в случай че регистрирана европейска гражданска инициатива получи един милион действителни изявления за подкрепа от поне седем държави членки в рамките на една година от датата на нейната регистрация, Комисията трябва да реши дали да предприеме действия и да обясни причините за своя избор.

За повече информация

Пълен текст на предложената инициатива „Гражданство на ЕС за европейците: обединени в многообразието въпреки правото на гражданство по произход и по месторождение“ (достъпна на 27 март 2017 г.)

Пълен текст на предложената инициатива „Запазване на правото на европейско гражданство“ (достъпна на 2 май 2017 г.)

Пълен текст на предложената инициатива „Спрете Брекзит“

Други Европейски граждански инициативи, за които понастоящем се събират подписи

Уебсайт на Европейската гражданска инициатива

Регламент относно Европейската гражданска инициатива

Източник: Европейска комисия

Посещение на клуб “Европа” към “Н.Й.Вапцаров” – град Пловдив

DSCN0359

На 20 март 2017 година в офиса на Европа Директно – Пловдив бе на посещение клуб „Европа”  с деца от втори клас на г-жа Нели Йорданова към „Н.Й.Вапцаров”. Целта на посещението бе членовете на клуба да се запознаят с Европейския съюз. Практиканти и доброволци към информационния център бяха подготвили викторина, игра с лепенки, чрез която децата да се запознаят с биологичното разнообразие в Европа и редене на пъзели. Дечицата бяха изключително любознателни, лъчезарни и знаеха почти всички държави на ЕС и техните столици. За награда получиха книжката „Представи си и нарисувай най-хубавата околната среда с Том” и бонбони, любимата храна на децата. 🙂

За да разгледате снимки от провелото се събитие посетете Галерията на сайта ни.

Посещение на клуб “Европа” към “Н.Й.Вапцаров” – град Пловдив

Вносът на биологични продукти от Норвегия и Исландия в ЕС се възобновява

Биологични продукти от Норвегия и Исландия, включително норвежка биологична сьомга, отново могат да бъдат внасяни в Европейския съюз и продавани като съответстващи на правилата на Съюза за биологични продукти, след като съответните разпоредби бяха включени в споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Дългоочакваното решение, взето от   , слага край на 8-годишен период, по време на който производителите на биологични продукти от Норвегия и Исландия (засегнатите страни от ЕИП) спазваха остарели правила, които вече не се прилагат в ЕС. В резултат от приемането на това решение вносът на биологична сьомга, произведена и сертифицирана в съответствие с разпоредбите на ЕС, с произход от страните от ЕИП, ще може да се възобнови от 18 март 2017 г.

Комисарят по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган приветства  решението: Доволен съм, че нашите партньори от ЕИП разбраха важността на общите стандарти и ползите, които те носят за производителите и потребителите от двете страни. Правилата гарантират еднакви условия на конкуренция между производителите от ЕС и ЕИП, което е от взаимна полза. Комисията никога няма да приеме каквото и да е понижаване на нашите високи стандарти за продуктите, които се произвеждат, внасят и продават като биологични. Нашата роля е да гарантираме доверието на потребителите и надеждността на логото на ЕС за биологични продукти.

ЕС прие за пръв път правила за биологичната продукция и нейното етикетиране през 1991 г., но ги актуализира през 2007 г., като в много случаи правилата станаха по-строги. През 2009 г. бяха въведени допълнителни правила за производството, по-специално на биологични продукти от аквакултура. Всички тези правила станаха задължителни за производителите в ЕС през януари 2015 г., като забавянето на включването на новите разпоредби в споразумението за ЕИП доведе до несправедливо третиране на производители и оператори.

По-специално що се отнася до правилата на ЕС за аквакултурата, приложими към производството и сертифицирането на биологична сьомга, забавянето доведе до невъзможност продуктите от аквакултура от тези страни да бъдат внасяни и продавани като биологични в ЕС, което засегна производителите в страните от ЕИП и вносителите и преработвателите в ЕС.

Органите на ЕИП забавиха включването на новите разпоредби поради неуредени искания за дерогации по някои технически пунктове, по-специално относно използването на рибно брашно за хранене на преживни животни и степен на гъвкавост относно етикетирането. Тези искания вече са оттеглени.

Контекст

Биологичното производство е единствената част от законодателството за Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, която попада в приложното поле на споразумението за ЕИП. Това споразумение, което влезе в сила през януари 1994 г., обединява страните от ЕС и трите държави от ЕИП — Исландия, Лихтенщайн и Норвегия — в единен пазар. То предвижда включването без забавяне на всички правни актове на ЕС, попадащи в неговото приложно поле. Забавянето на включването на разпоредбите доведе до прилагане от страните от ЕИП на правилата за биологичното производство, приети от ЕС през 1991 г. Включването на правилата на ЕС води до тяхното официално двустранно признаване и съблюдаване и открива пътя за вноса и продажбата на биологични продукти от страните от ЕИП в ЕС. Законодателството за храните не важи за Лихтенщайн, поради което признаването на разпоредбите и съответните резултати от него се отнасят само за Исландия и Норвегия.

Източник: Европейска комисия