На 15 септември 2008 г. четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ „Леман Брадърс“ подава документи за обявяване в неплатежоспособност. Това се оказва не просто краят на една от най-влиятелните финансови компании в света, но и знак за избухването на тежка дългова и икономическа криза, която бързо се пренася и на други континенти.

В Европа десетилетието след краха на „Леман Брадърс“ е изпълнено с болезнени икономически изпитания. Редица големи банки са изправени на ръба на фалита, а държавите се налага да затегнат коланите и да увеличат данъците, за да овладеят нарасналите бюджетни дефицити.

Публичният дълг в ЕС нараства от 57,5% от БВП през 2007 г. на 81,6% от БВП през 2017 г. Задлъжнялостта се покачва особено много в Гърция − от 103,1% от БВП през 2007 г. дългът достига 178,6% 10 години по-късно. В Испания публичният дълг е 35,6% от БВП през 2007 г., а през 2017 г. − 98,3%. В Италия той надхвърля 130% от БВП.

Европейският отговор

Европейските институции и държавите членки взеха редица мерки, за да овладеят кризата и да върнат доверието в икономиката.

Банковият съюз наложи строги изисквания към банките, централизира надзора на европейско ниво и даде гаранции, че всички депозити до 100 000 евро са защитени. Беше създаден Европейският семестър − процедура за координация на икономическата и бюджетната политика на държавите, с особен акцент върху нивата на задлъжнялост.

По време на кризата инвестициите в икономиката спаднаха значително. В отговор бе дадено началото на Инвестиционен план за Европа, който мобилизира публично и частно финансиране за реализиране на важни проекти и подкрепа за малкия бизнес. Съюзът на капиталовите пазари пък се опитва да разшири достъпа на фирмите до капиталово финансиране вместо те да разчитат единствено на банкови заеми.

Предстои още работа

Председателят на парламентарната комисия по бюджети Жан Артюи (АЛДЕ, Франция) изтъкна, че банковият съюз е донесъл „сериозно подобрение“ на регулативната рамка. В същото време той заяви, че управлението на еврозоната не отговаря на социално-икономическите предизвикателства: „Единната парична политика изисква икономическа политика, която преодолява националните егоизми“, каза депутатът.

Ефектите от кризата все още са отчетливо видни в редица страни от ЕС. Последната спасителна програма за Гърция приключи едва преди месец. Нивото на безработица в страната е 19,5%, а сред младите хора е 39,7%. Младежката безработица е много висока и в Испания (33,4%) и Италия (30,8%).

 

Източник: Европейски парламент