Това бе исторически момент в амбициозния проект за гарантиране на стабилност и просперитет в Европа. Днес, макар и на скромна възраст, еврото вече е валута на 340 милиона европейски граждани в 19 държави членки. То предлага осезаеми ползи за европейските домакинства, предприятия и правителства — стабилни цени, по-ниски разходи за трансакции, защитени спестявания, по-прозрачни и конкурентни пазари и повече търговия. Около 60 страни по света обвързват своите валути с еврото по един или друг начин, а ние правим всичко възможно, за да може еврото да достигне пълния си потенциал на международната сцена. Очаква се и други държави от ЕС да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят критериите за това.
За да отбележат годишнината, петимата председатели на институциите и органите, най-пряко отговорни за еврото — Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет, Европейската централна банка и Еврогрупата — оцениха изминатия път с поглед към бъдещето.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: Като един от малкото още активни политици, подписали Договора от Маастрихт, помня трудните и знаменателни преговори за създаването на Икономическия и паричен съюз. Повече от всичко си спомням дълбокото убеждение, че започваме нова глава от общата ни история. Глава, която ще оформи ролята на Европа в световен мащаб и бъдещето на всички нейни граждани. Днес, 20 години по-късно, съм убеден, че това е най-важният подпис, който съм положил. Еврото се превърна в символ на единството, суверенитета и стабилността. То осигури благоденствие и закрила на нашите граждани и ние трябва да гарантираме, че това ще продължи и в бъдеще. Ето защо работим усилено, за да завършим изграждането на Икономическия и паричен съюз и да засилим международната роля на еврото.
Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни заяви: Еврото е по-популярно от всякога — три четвърти от гражданите смятат, че то е добро нещо за нашата икономика. За да могат европейците да се възползват напълно от работните места, растежа и солидарността, които единната валута би трябвало да донесе, трябва да приключим изграждането на Икономическия и паричен съюз чрез истински финансов, фискален и политически Съюз. Това също така ще позволи на Европа по-добре да закриля своите граждани от евентуални бъдещи кризи.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви: Създаването на еврото преди 20 години, наред с освобождаването на Централна и Източна Европа и обединението на Германия, бе повратен момент в европейската история. Оттогава общата валута се е превърнала в мощен израз на политическото и икономическото влияние на Европейския съюз по света. Въпреки кризите еврото показа, че е устойчиво, и осемте държави, които се присъединиха към първоначалните 11 членки на еврозоната, се радват на ползите от него. Светът се променя и ние ще продължим да модернизираме и укрепваме нашия Икономически и паричен съюз.
Председателят на Европейската централна банка Марио Драги заяви: Еврото бе логично и необходимо следствие от единния пазар. То улеснява пътуването, търговията и трансакциите в еврозоната и извън нея. 20 години след създаването на еврото вече има поколение, което не познава друга национална валута. През това време ЕЦБ успя да изпълни основната си задача — да поддържа цените стабилни. Но ние допринасяме също така за добруването на гражданите на еврозоната, като разработваме сигурни новаторски банкноти, насърчаваме сигурни системи за плащане, следим банките, за да гарантираме устойчивостта им и надзираваме финансовата стабилност в еврозоната.
Председателят на Еврогрупата Мариу Сентену заяви: Единната валута е един от най-големите европейски успехи — нейната значимост и въздействие през първите две десетилетия от нейната история са безспорни. Но бъдещето ѝ се пише днес и върху нас лежи историческа отговорност. Еврото и тясното икономическо сътрудничество, свързано с него, са се развили и са преодолели предизвикателства по пътя си. Изминахме дълъг път и направихме важни промени след кризата, за да оставим трудностите зад себе си. Но работата не е приключила. Необходими са постоянни реформи, както в добри, така и в лоши времена. Нашата политическа воля за укрепване на Икономическия и паричен съюз е непоклатима. Трябва да сме подготвени за бъдещето — дължим това на нашите граждани.
Контекст
Въвеждането на еврото е кулминацията на дълъг процес, започнал много преди това. През 70-те и 80-те години на XX век отделните европейски държави са изложени на глобална парична нестабилност, което води до необходимост от решения на европейско равнище. След създаването на единен пазар ще е по-лесно да се работи и търгува, ако европейците използват единна валута. След десетилетия дискусии за това как да се постигне икономически и паричен съюз през 1988 г. е създадена комисията Делор. Под ръководството на тогавашния председател на Комисията Жак Делор са разгледани конкретните, поетапни мерки за въвеждане на такава единна валута. Тя е създадена чрез споразумение на политическите лидери, подписано през 1992 г. в Маастрихт, въз основа на доклада на комисията Делор и последвалите преговори. Подписването на Договора от Маастрихт е повратен момент по пътя към еврото. През 1994 г. във Франкфурт Европейският паричен институт (ЕПИ) започва подготвителните работи, за да може Европейската централна банка (ЕЦБ) да поеме отговорността за паричната политика в еврозоната. В резултат от това на 1 юни 1998 г. ЕЦБ започва своята работа.
На 1 януари 1999 г. е въведено еврото, което става официална валута на 11 държави членки, а отговорността за паричната политика се предоставя на Европейската централна банка и на Евросистемата. В продължение на три години еврото присъства само в банковите извлечения на хората редом с националните валути, след което на 1 януари 2002 г. в 12 държави започват да се използват банкнотите и монетите евро. Така тези държави извършват най-голямата смяна на валута в историята. Първоначалните членки на еврозоната са Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Испания и Португалия, а Гърция се присъединява през 2001 г. Оттогава още седем държави членки са въвели еврото (Кипър, Естония, Латвия, Литва, Малта, Словакия и Словения).
Втората най-често използвана валута в света
Еврото е изминало дълъг път от края на 60-те години на XX век, когато започват първите обсъждания за създаването му, до днес, когато то е валута на 340 милиона европейци и се използва от още 175 милиона души по целия свят. Еврото е втората по значимост международна валута, като близо 60 държави по света го използват или обвързват своята парична единица с него. То е безопасно средство за съхраняване на стойност за международните централни банки, използва се за емитиране на облигации по цял свят и е широко прието за международни плащания.
Десет години след като финансовата криза разтърси света, структурата на Икономическия и паричен съюз на Европа бе значително подсилена, но са необходими още много усилия. Въз основа на визията, изложена в доклада на петимата председатели от юни 2015 г., и документите за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и бъдещето на финансите на ЕС от пролетта на 2017 г., Европейската комисия определи пътна карта за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз. През декември лидерите на ЕС се споразумяха също така да работят за засилване на международната роля на еврото, като част от този проект.
Единна валута от полза за всички европейци
Обществената подкрепа за еврото винаги е била голяма в ЕС, особено в страните, които вече го използват. Според мнозинство от 74% от участвалите в неотдавнашно проучване в еврозоната еврото е добро нещо за ЕС. Този резултат е същият като рекордният резултат от миналата година и потвърждава, че подкрепата за еврото е на най-високото си равнище от началото на проучванията през 2002 г. Според мнозинство от 64% от респондентите в еврозоната еврото е добро нещо и за тяхната страна. 36% от европейците посочват еврото като един от основните символи на Европейския съюз, на второ място след „свободата“ като символ. Еврото е донесло видими и много практически ползи за европейските домакинства, предприятия и правителства: стабилни цени, по-ниски трансакционни разходи, повече прозрачност и конкуренция на пазарите и увеличена търговия. Това улеснява пътуванията и живота в чужбина и защитава спестяванията.
Източник: Европейска комисия
