Дългосрочен бюджет на ЕС: Парламентът настоява за напредък от Съвета

>

 Money  В междинен доклад за дългогодишната финансова рамка на ЕС, който ще бъде разгледан в пленарна зала на 13 ноември и гласуван на следващия ден, Парламентът „изразява съжаление, че до момента не се наблюдава осезаем напредък“ в консултациите между страните членки по темата. Депутатите искат редовни срещи между преговорния екип на ЕП и председателствата на Съвета.

Ако договарянето на дългосрочния бюджет се забави, това може да доведе до недостиг на средства за ключови програми на ЕС и загуба на работни места, свързани с европейски проекти. Това вече се е случвало преди ‒ сега действащият бюджет бе приет със закъснение и това се отрази неблагоприятно на някои програми.

Адекватно финансиране за бъдещето

По време на дебат в бюджетната комисия на 9 октомври депутатът Ян Олбрихт (ЕНП, Полша), който е един от четиримата съавтори на междинния доклад, посочи, че дискусиите в момента засягат структурата и гъвкавостта на бюджета, както и конкретните числа за всяка една програма.

Депутатите смятат, че предложението на Комисията бюджетът да се равнява на 1,1% от брутния национален доход на 27-те страни членки след Брекзит е недостатъчно и би направило ЕС неспособен да изпълни своите политически ангажименти.

Вместо това докладът призовава за покачване на нивото на финансиране на 1,3% от брутния национален доход. По думите на Изабел Тома (С&Д, Франция), съавторка на доклада, това би осигурило бюджет, „приспособен към политиките, които ЕС е обявил“.

Депутатите се обявяват против съкращения на средствата за ключови програми на ЕС като тези за кохезионната политика и селскостопанската политика, Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост.

В същото време Парламентът настоява за съществено увеличение на средствата за политиката за климата с цел изпълнение на поетите от ЕС ангажименти в Споразумението от Париж.

Източници на приходи

От гледна точка на приходната част докладът на ЕП настоява, че споразумение за дългосрочния бюджет е възможно, само ако ЕС получи повече собствени ресурси. Към момента по-голямата част от финансирането идва под формата на преки вноски от държавите членки, а системата на собствените ресурси на ЕС е „сложна, несправедлива и непрозрачна“ според доклада на ЕП.

Текстът се обявява за модернизиране на вноските от ДДС и от мита, но и за постепенното въвеждане на нови източници на ресурси. Ако това се случи, „ние ще можем да си позволим намаление на вноските от страните членки, основани на брутния национален доход“, заявява съавторът на доклада Жерар Депре (АЛДЕ, Белгия).

Парламентът подкрепя предложението на Комисията от май за кошница от нови собствени ресурси, сред които да бъдат единният корпоративен данък, данък върху енергията и пластмасовите опаковки.

„Ние обаче бихме искали да разширим този списък на собствените ресурси с данък за дигиталните компании и върху финансовите транзакции“, посочи съавторът на доклада Януш Левандовски (ЕНП, Полша).

Източник: Европейски парламент