„Избирам Европа“: Кристина Димова

>

Победителите ще имат възможността да посетят Европейския парламент в СтрасбургПобедителите ще имат възможността да посетят Европейския парламент в Страсбург

В „Огледалото на идеите“ Мишел Турние разглежда известни идеи от известни произведения, а едно от тях е „За духа на законите“ на Шарл Монтескьо. Повод на неговия коментар е съпоставката на солта и захарта, която Монтескьо прави в труда си. Двете подправки са сравнени и е показана символиката им в живота на хората и какво говори предпочитанието на едната пред другата за човека. Захарта символизира детското, наивността. Солта съдържа в себе си мъдрост, зрялост. Аналог на солта е Европа с ценностите си.

Избирам Европа, защото искам утопията за многонационално и толерантно общество да се превърне в постижима цел. И докато основите на алтернативния избор – национализма, са омразата и гневът, то на моя се полагат с мисъл за бъдеще. Колкото и захаросано да звучи, европейските принципи съдържат в себе си цялата мъдрост на света – разбирателство, разум в свободата, свобода на разума и единство, а от тези идеи по-мъдра, защото е и по-древна, е само солта в океана.

В „Огледалото на идеите“ Турние стига до извода, че желанието за сладко се проявява при недораслите възрастни, които имат нужда от своя биберон, за да се почувстват добре. От друга страна солта е символ на мъдростта, но и на зрелостта, на остаряването. Европа ни показа, че е по-зряла от нас, българите – тя проявява точност, честност, рационалност, подреденост. Да, Европа е застаряваща, но е мъдра. И защото сме като малки деца, които искат да облизват пръстите си, докато ги топят в шоколад, Европа се проявява като нашата майка – вместо сладко, тя раздава баницата. А за да ядем, трябва да захвърлим биберона и да пораснем.

Идеите на Европейския съюз са по-развити и зрели от нашата национална идеология, независимо колко стара е държавата ни. Основната цел на тази организация е пространство без граници, свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Европа в лицето на Съюза е толерантна, разбираща, разумна. Тя не се интересува от пол, раса, религия. Мултикултурна е. Това са основните ѝ ценности. Мъдри като солта, сладки като захарен памук. Когато избирам Европа, аз избирам да се развивам и да раста отвъд територията на моята собствена държава.

Като опозиция на сладко-солената утопия Европа идва национализмът. В последните години тази идеология отново успя да хване корени в Стария континент. Национализмът се гради основно на ненавист към „те-групата“, а в тази група попадат всички останали нации. Наблюдаваме епидемия на тази идея в Стария континент – тя плъзна в Италия, Унгария, Испания, Великобритания. Национализмът гледа към миналото, не вярва в обединението на всички нации в глобална такава, а напротив – той е като щраус, който е забил главата си в земята и отказва да повярва, че има равностойни на него. Да, сладко е да смяташ, че имаш някакво величие над останалите. В тази идея обаче могат да повярват само недораслите нации, защото тя не е нищо повече от близалка, която популизмът предлага за без пари. Заплащаш единствено с либералните ценности, за които Европа се бори. Национализмът е сладък бонбон, от който много лесно може да ти стане горчиво – фашизмът е негова изродена форма. Тази идеология не сочи бъдещето, тя ни казва, че е по-добре да стоим като намусени деца в комфортната си зона, които искат всичко (каквото и да е това всичко) и го искат сега (!). Може ли едно сърдито дете да бъде достоен опонент на мъдростта?

Европа изглежда като сладка мечта, но за да я избереш, трябва да изядеш един чувал със сол. Изборът на толерантността, разума, равноправието е труден. Това е изборът на свободата, а за да го предприемеш, трябва да подходиш с мъдрост. Трябва да си зрял. В сегашни дни, когато се появяват все повече и повече критици на Европейския съюз и същото количество поддръжници на национализма, трябва да узрееш, за да предпочетеш Европа. Толкова трябва да си зрял, че да не ти трябват захарен памук и розови илюзии. Европа е тежък, но мъдър избор. И щом Европейският съюз все още го има, то той не е мечта, а бъдеще. Бъдеще, в което има свобода. Ще ни излезе солено, ако го загърбим.

Избирам Европа, защото вярвам, че мъдростта е най-добрият избор. Тя не е захарен памук, но и ние не сме на панаир. Европа е разумът, от който имаме нужда във времена на ярост и омраза, на лъжи и фалш. Тя е свободата, която може да понесе зрелият човек, защото само той знае какво да прави с нея. Европа е Аполоновото начало в свят, пълен с хора, които искат да бъдат като Дионис. Национализмът е сладкото вино, което се превръща в горчиво, когато прелее чашата. В живота десертът идва едва когато приключиш с основното ядене. А от менюто на идеологиите, тези, които Европа ни предлага, са истинският специалитет. Защото Европа предлага бъдеще.

В размислите си върху „За духа на законите“ Турние завършва с това, че модерният човек прекалява и със солта, и със захарта. Когато става дума за Европа, всичко трябва е с мярка. И най-вече – трябва да се направи избор. Между Аполон и Дионис избирам Аполон. Между отчуждаването и сплотяването избирам единството. Между сладкото и соленото избирам солта. А Европа? Тук няма друг избор. Винаги избирам нея. Национализмът е сладко-кисела пресолена манджа.
Кристина Данаилова Димова

ФЖМК, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Журналистика, 1 курс