На 14 февруари 2017 г. Комисията предложи изменения на Регламента относно комитологията с цел повишаване на прозрачността и отчетността в процедурите за изпълнение на законодателството на ЕС.
По този начин се изпълнява обещанието, дадено през септември 2016 г. от председателя на Комисията Юнкер в речта му за състоянието на Съюза, когато той заяви: „Не е редно, когато държавите от ЕС не могат да се споразумеят помежду си дали да забранят употребата на глифозат в хербицидите, Парламентът и Съветът да принуждават Комисията да вземе решение. Затова ще променим тези правила.“
Пакетът от четири целенасочени изменения ще повиши прозрачността по отношение на позициите на държавите членки, ще позволи по-добри политически насоки и ще осигури по-добра отчетност в процеса на вземане на решения. Четирите предложени мерки са:
– промяна на правилата за гласуване в последния етап от процедурата по комитология (апелативния комитет), така че да се вземат предвид единствено гласовете „за“ или „против“ даден акт. По този начин ще се намали броят на гласувалите с „въздържал се“, както и случаите, в които комитетът не е в състояние да изрази становище и Комисията е принудена да действа без ясен мандат от държавите членки;
– ангажиране на министрите на отделните държави, като на Комисията се предостави възможността повторно да сезира апелативния комитет на равнище министри, ако националните експерти не изразят становище; по този начин ще се гарантира, че деликатните в политическо отношение решения се обсъждат на подходящото политическо равнище;
– повишаване на прозрачността при гласуването на равнище апелативен комитет чрез оповестяване на вота на представителите на държавите членки;
– осигуряване на политически принос, като на Комисията се предостави възможността да отнесе въпроса до Съвета за становище, ако апелативният комитет не е в състояние да заеме позиция.
Системата на комитологията функционира добре по отношение на повечето решения. При все това, в редица важни и деликатни случаи от последните години държавите членки не успяха да постигнат мнозинството, необходимо за приемането или отхвърлянето на някои проекти на актове — т.нар. сценарий „без становище“. В такива случаи отговорността за вземането на окончателно решение пада върху Комисията, като я задължава да вземе решение без ясна политическа подкрепа от държавите членки. През 2015 и 2016 г. Комисията беше правно задължена да приеме 17 акта относно употребата на чувствителни продукти и вещества, като например глифозат или генетично модифицирани организми (ГМО), макар държавите членки да не постигнаха съгласие нито за приемане, нито за отхвърляне на тези решения.
Това предложение бе обявено като една от ключовите нови инициативи в работната програма на Комисията за 2017 г. Понастоящем то ще бъде изпратено на Европейския парламент и на Съвета.
За повече информация:
Въпроси и отговори: Реформи на процедурата по комитология
Реч за състоянието на Съюза, 2016 г.
Работна програма на Комисията за 2017 г.
Източник: Европейска комисия
